Изправи се и плесна с ръце, за да прекрати очевидното влошаване на положението. Звукът тресна като изстрел в покритото с керамични плочки помещение. Всички подскочиха, включително двамата служители на фирмата, които вършеха мрачната си работа около мъжкия труп.
— Да започваме — бодро подвикна той, сякаш им предстоеше лека закуска в планината. — Не бива да пречим на хората да си вършат работата, Франк Томас, можете ли да идентифицирате тази жена?
— Това е сестра ми — кимна Флаш. — Кони Томас Давидов.
— Сигурен ли сте? — Попита Джак и за пръв път насочи поглед към лицето на жената пред себе си. Веднага му направи впечатление, че то носеше явни следи от травми. Лявото око беше зачервено, подуто и почти затворено, с разкъсана кожа на скулата.
— Абсолютно — кимна Флаш, направи крачка напред и посочи подутото око: — А копелето я е пребило, точно както го е правил винаги!
— Нека не правим прибързани заключения — побърза да го спре Джак. — Забравяте, че екипът на бърза помощ я открива на пода в банята, където очевидно е припаднала. А всички знаем, че е опасно да се пада в баня, тъй като там на малко пространство са струпани твърде много неща — тоалетна чиния, умивалник, различни рафтове и шкафчета…
— Преди един месец обядвахме заедно и окото й пак беше такова — не му обърна внимание Флаш. — Тогава ми призна, че копелето я е ударило с юмрук. Накара ме да обещая, че няма да го докосна с пръст и това беше единствената причина да не отида да му размажа мутрата веднага…
— Ясно, ясно — прекъсна го Джак. Предстоеше му да се занимае с телесните течности. Бързо прецени, че ще е по-добре Флаш да не присъства на процедурите и му предложи да чака навън. Без да спори, младежът се завъртя на пети, блъсна летящата врата и излезе. Директорът на погребалната агенция едва забележимо кимна с глава и двамата му едри асистенти също напуснаха залата.
— Трудно му е — рече с въздишка Джак. — Затова искам да свършим бързо и да го махнем оттук…
Започна да намъква гумените си ръкавици, а Стрикланд направи крачка към масата.
— Надявам се, че не възнамерявате да направите нещо видимо с тялото — предупредително рече той. — Все още не знаем дали господин Давидов ще пожелае отворен ковчег или не…
— Ще взема известно количество телесни течности, нищо повече — успокои го Джак, махна на Уорън да се приближи и тикна в ръцете му няколко празни шишенца. Искаше по някакъв начин да оправдае заплашителното му присъствие в залата. Но на практика имаше нужда от него, тъй като се готвеше да направи именно това, за което го предупреди Стрикланд — да вземе проба от наранената кожа на лицето… Разбира се, би желал да има и още много проби — от мозъка, черния дроб, бъбреците, белите дробове и подкожните мазнини. Но не беше убеден, че при създалите се обстоятелства това може да стане.
Първата му работа беше да извади фотоапарата и да направи серия външни снимки, наблягайки най-вече на лицевите травми. Приведен над тялото, той потърси следи от удушаване по шията, но такива нямаше.
Остави апарата и се зае с външния преглед. Говореше непрекъснато, описвайки на Уорън всяка една от процедурите. Отбеляза, че липсват следи от спринцовки, извън тези на лекарския екип, няма други травми освен тази на окото и скулата, няма признаци на инфекциозно заболяване.
После извади спринцовките си и започна процедурата по вземане на телесни течности — кръв от сърцето, урина от пикочния мехур, сълзи изпод клепачите, костно-мозъчна субстанция от гръбначния стълб. Веднага след това измъкна специален маркуч и взе проба от съдържанието на стомаха. Работеше с максимална бързина, просто защото се страхуваше да не бъде прекъснат. Уорън се опитваше да не гледа и стискаше клепачи с болезнено изражение на лицето.
Директорът на погребалната агенция се беше оттеглил до стената със скръстени ръце. Устната му продължаваше да потрепва, намръщената му физиономия беше достатъчно красноречива. Явно не одобряваше действията на Джак, но за момента предпочиташе да не се намесва. Излезе от вцепенението си едва когато в ръката на патолога проблесна скалпел.
— Чакайте! — извика той и бързо пристъпи към масата. — Какво възнамерявате да правите?
— Вече е направено — отвърна Джак и пусна парченце лицева кожа и част от клепача в епруветката до себе си. Тази проба наистина бе успял да вземе с рекордна бързина.