— Но нали ми обещахте! — възкликна Стрикланд и смаяно се вторачи в дупката, зейнала върху лицето на Кони.
— Вярно — призна Джак. — Но после се сетих, че трябва да разберем дали това подуто око не е резултат от възпалителен процес. Взех най-малката възможна проба. Дълбоко съм убеден, че владеете поне няколко начина да прикриете щетите с помощта на специална козметика…
— Това вече е прекалено! — възкликна Стрикланд и се наведе над тялото. Бързият оглед доказа, че щетите съвсем не изглеждат минимални. Лицето на Кони изглеждаше ужасно, промените едва ли подлежаха на прикриване.
Джак продължаваше да действа с максимална бързина. Лекарската чанта пое обратно не само контейнерите с взетите проби, но дори и използваните ръкавици. Имаше чувството, че е банков обирджия, който току-що е грабнал чувала с пачките и вече мисли единствено как да изчезне. Протегна ръка, хвана Уорън за ръкава на якето с качулка и го повлече към изхода.
— Бързо, но в пълен порядък — напрегнато прошепна той.
Преминаха през първата летяща врата, гласът на огорчения Стрикланд бавно заглъхна зад тях. Секунди по-късно изскочиха и от втората подобна врата и започнаха да се оглеждат за Флаш. Откриха го едва след като напуснаха сградата. Сгушил глава в раменете си, младежът нервно крачеше напред-назад.
— Да вървим! — кратко се разпореди Джак.
Тръгнаха с бърза крачка към колата. Джак беше сигурен, че никой няма да ги преследва, но все пак предпочиташе час по-скоро да се махнат оттук. Даваше си сметка, че търпението на Стрикланд се изчерпа в момента, в който взе лицевата проба. Няма погребален агент, който да остане безучастен при нараняването на лицето. Това беше наистина тежък грях.
Натовариха се в колата и Уорън подкара към Проспект Парк. Флаш беше този, който пръв наруши мълчанието.
— Е, няма ли да кажете нещо? — попита той. — Какво открихте?
— Лично аз открих, че ще стъпя в погребално бюро само с краката напред! — отсече без колебание Уорън. — Видяхте ли какво правеха с горкото копеле на другата маса? Май му изсмукваха вътрешностите с нещо като прахосмукачка! Ще ви призная, че за малко не избелих очи. По-гадно нещо не бях виждал!
— Това означава ли, че не сте научили нищо ново за Кони? — гневно го прекъсна Флаш.
— Взехме нужните проби — успокоително рече Джак. — Сега обаче трябва да си търпелив. Вече ти споменах, че няма да знаем нищо преди пълната обработка на пробите…
— Веднага ми стана ясно, че онзи гад й е треснал един юмрук! — не мирясваше Флаш. — И трябва да ти кажа, че това ми е напълно достатъчно!
Уорън потърси очите на Джак в огледалцето.
— Сега разбираш ли какво ми е на главата с това шантаво копеле? — плачливо подхвърли той. — Все едно, че говориш на стената!
— Слушай, Флаш! — ядоса се не на шега Джак. — Ти даваш ли си сметка, че си рискувах работата заради теб?
— Ами… Да… — подсмъркна младежът.
— Ако Стрикланд или някой от Бруклинската патология вдигне пара за това, което току-що направихме, аз със сигурност ще си имам сериозни неприятности. Особено, ако пробите не покажат нищо съществено… Мисля, че и аз имам право да те помоля за една услуга… Обещай ми, че няма да ходиш при зет си и няма да предприемаш нищо без мое съгласие!
— А подутото око на Кони? — гневно го стрелна Флаш.
— Засега все още не знаем какво го е предизвикало — поклати глава Джак. — Нека видим какво ще покаже кожната проба. То може да е вследствие на юмручен удар, но може и да не е… Уверявам те, че съм виждал истински страхотии след едно обикновено падане в банята. И нерядко то се е оказвало главна и единствена причина за смъртта…
— Обещай на човека, иначе и аз ще се ядосам! — изръмжа Уорън. — Да не мислиш, че си нямах друга работа, че трябваше цял ден да вися в шибаната погребална агенция?!
— Добре де, обещавам — намусено промърмори Флаш. — Сега доволни ли сте?
— Облекчени е по-точната дума — въздъхна Джак. Насочи поглед към оживения трафик оттатък стъклото и се запита каква ли цена ще плати за поредното си своеволие.
Дванадесета глава
Вторник, 19 октомври 16.35 ч.
Снегът бе покрил с бялата си пелена целия склон, който Юри и брат му Игор в знак на преклонение бяха кръстили „Отечество“. И двамата бяха единодушни, че тук е най-добрата пързалка в целия Съветски Съюз. Търпеливо се покатериха до върха, настаниха се в ръчно направената си шейна и се стрелнаха надолу по стръмния склон. Игор беше отпред, а Юри зад него.
Самият Юри имаше чувството, че е попаднал в страната на приказките. Летяха надолу към бреговете на езерото Нижное, снегът вдигаше кристални вихри от двете страни на шейната. Сякаш се бяха качили на приказен самолет. И двамата крещяха от удоволствие.