— Ха! Ето го патологът, когото днес обявиха за общонационално издирване! Къде изчезна, бе човек? Не съм те виждал от сутринта!
— Нали ти казах, че отивам на една патологическа конференция — направи гримаса Чет.
— Каза ли ми наистина? — втренчи се в него Джак.
— Разбира се. В залата за идентификации, където си пихме сутрешното кафе…
— Значи ми е изскочило от акъла — въздъхна Джак, съобразявайки, че по онова време беше загрижен главно за предстоящото си извинение пред Лори. — В главата ми цари пълна бъркотия!
— А в този офис сякаш е минал циклон — отбеляза Чет.
— Май е така — кимна Джак и скочи на крака. — Ей сега ще ти освободя бюрото…
— Няма смисъл — спря го Чет. — Отбих се да си взема куфарчето, защото вътре ми е екипът. Мисля да отскоча до залата…
— Сигурен ли си, че не искаш да си преместя боклуците?
— Абсолютно — кимна Чет и започна да си пробива път между пръснатите по пода папки. — Трябваше да дойдеш на тази конференция. От години не бях присъствал на нещо толкова добро…
— Наистина ли? — равнодушно промърмори Джак и насочи вниманието си към случая с арестанта в полицията, чиито резултати бяха пристигнали от хистологията за рекордно кратко време.
— Особено последния семинар — отвърна все така ентусиазирано Чет и отвори шкафчето си. — Темата беше за зунусите… Онези болести по животните, които могат да се предават и на хора.
— Знам какво е зунуси — направи гримаса Джак.
— Присъстваха почти всички служители от градската ветеринарна служба — продължи Чет, измъквайки куфарчето си. — Останах смаян от проблемите, с които се сблъскват при лечението на един куп болести по животните…
— Аха — разсеяно изръмжа Джак, опитвайки се да открие мозъчните проби на Дейвид Джеферсън.
— Не става въпрос за обичайните болести по домашните любимци — продължи Чет. — Един от докладчиците например твърдеше, че от вчера и днес се наблюдава масово измиране на плъховете в канализацията на Бруклин, чак до Брайтън Бийч…
— Какво, какво? — рязко вдигна глава Джак.
— Както обикновено, ти изобщо не ме слушаш! — оплака се Чет.
— Пропуснах само последните ти думи — излъга Джак.
Приятелят му повтори информацията за плъховете.
— Сигурен ли си, че става въпрос именно за Брайтън Бийч? — втренчи се в него Джак.
— Да — отвърна с леко раздразнение Чет. — Какво толкова те изненада?
Джак не отговори. Очите му се замъглиха, тялото му леко се поклащаше напред-назад. Приличаше на човек, изпаднал в дълбок транс.
— Хей ало! — извика Чет и размаха ръка пред лицето му. — Земята търси Джак, отговорете!
— От какво са измрели плъховете? — попита някак разсеяно Джак. — Чума, или нещо друго?
— Там е работата, че все още нямат отговор на този въпрос — отново се оживи Чет. — Загадката е пълна и те се много загрижени! На всичкото отгоре два от няколкотостотин умрели плъха са се оказали с повърхностни рани, причинени от антракс!
— Това вече е прекалено! — извика Джак. — Нима мислят, че става въпрос за епидемия от антракс?
— Нищо подобно — поклати глава Чет. — Изключили са бактериите като причинител, включително тази на антракса… Вниманието им е насочено към търсенето на някакъв вирус, а антраксът е просто любопитна добавка…
— Днес за втори път чувам името Брайтън Бийч — въздъхна Джак. — А до вчера изобщо не подозирах за съществуването на това място!
— Най-много се изненадах от факта, че ветеринарните епидемиолози имат проблеми от този вид почти ежедневно — добави Чет. — Ние просто не чуваме за тях, но тези момчета явно имат с какво да си запълват времето…
— А имат ли представа откъде се е появил антраксът?
— Не. Допускат, че част от плъховете са се оказали вирусоносители, но според дебелите книги това е изключено. Много интересна работа, знаеш…
— Имаш ли минутка? — погледна го Джак. — Искам да ти разкажа за случая в Брайтън Бийч…
— Бъди кратък — кимна Чет, хвърляйки кос поглед към часовника си. — Не искам да изпусна тренировката по аеробика, защото онова маце със страхотната фигура идва само във вторник…
Джак сбито му разказа за Кони Давидов и мистерията около диагнозата й. Изброи всички евентуални агенти, след което поиска мнението му.
Чет сбърчи вежди и се замисли, после бавно поклати глава:
— Не се сещам за нищо специално. Според мен си покрил всички възможности…
— Не мога да не отбележа един доста любопитен факт — рече Джак. — Внезапната смърт на Кони Давидов, която според мен се дължи на някакво отравяне, става в деня, в който в същия квартал се наблюдава масово измиране на плъхове…
— Охо! — усмихна се Чет. — За подобна асоциация наистина трябва доста развинтено въображение. Освен ако през последните часове на живота си госпожа Давидов не е предприела малка екскурзия из лабиринта на градската канализация, или пък обитаващата там популация от плъхове не се е преселила в къщата й…