— Добре — отвърна Джак. — А ти как си?
— Горе-долу — промърмори Флаш без да отделя очи от събитията на корта. — Но ако спечелим последния мач ще се чувствам по-добре!
— Слушай, предадох в лабораторията всички проби от сестра ти — дръпна го за ръкава Джак. — От теб искам да запазиш търпение и да не вършиш глупости преди да сме получили резултатите.
— Аз съм спокоен — сви рамене Флаш.
— Радвам се да го чуя.
Джак все още не беше готов да сподели разочарованието си от негативните резултати на Питър. Предчувствието му, че Кони Давидов е била отровена с нещо, продължаваше да е все така силно.
— Любопитно ми е да видя жилището й — подхвърли след кратка пауза той. — Ти спомена, че е в някакъв квартал с малки дървени къщички… За исторически район ли става въпрос?
— Мисля, че не — поклати глава Флаш. — На кварталът наистина е стар.
— Колко стар?
— Откъде да знам, човече? — сви рамене младежът. — И защо ме разпитваш?
— От любопитство — отвърна Джак. — В Ню Йорк едва ли са останали много квартали със стари дървени къщички… Възможно ли е да са на сто години?
— Някъде там — кимна Флаш. — Мисля, че са били използвани като летни вили…
Джак кимна и направи опит да си представи струпаните на едно място дървени къщи, построени преди цял век с целта да служат за почивка през лятото. Първата му мисъл в тази връзка беше за водопровода и канализацията в квартала, които със сигурност са примитивни. Всъщност, вероятността за индивидуални септични ями без връзка с централната канализация, беше твърде голяма…
— Я пак ми кажи адреса — каза на глас той. — Не беше ли Оушънвю лейн номер 15?
— Точно — кимна Флаш. — Ама ти да не си решил да отскочиш дотам?
— Може би — призна Джак. — Понякога медицинските следователи са длъжни да посетят мястото на смъртта, просто за да реконструират по-лесно събитията, които са я предхождали. Разбира се, това обикновено става още преди да са изнесли трупа…
— Казаха ми, че е умряла в болницата на Кони Айлънд — поклати глава Флаш.
— Напълно вярно — кимна Джак и леко го шляпна по гърба. — Но белята е станала в банята, където е била открита от екипа на „Бърза помощ“. Както и да е… Ще те информирам за всичко, което открия…
— Благодаря ти, док — усмихна се Флаш.
Джак взе една от резервните топки и се насочи към спомагателните табла. Искаше да загрее чрез любимата си стрелба с отскок. Започна с умерено темпо, но мислите му останаха при Кони Давидов. Продължаваше да е убеден, че има връзка между смъртта на младата жена и стотиците плъхове в канализацията на сателитното градче. И в двата случая причинителите бяха неизвестни. Топката влетя в мрежичката, тупна на асфалта и бавно се успокои. Той я гледаше без да помръдва. В главата му се появи абсурдната мисъл, че Кони и плъховете са били убити от един и същи агент. Може би някакъв отровен газ в канализацията, проникнал в банята на Кони през неизправни тръби? Не, всички канализационни газове вонят отвратително, поклати глава той. А спасителния екип не е докладвал за миризма в къщата.
— Невъзможно! — каза на глас той и отиде да вземе топката. Не можеше да се сети за нищо друго. Възобнови стрелбата си в коша, но пред очите му продължаваха да се точат картини с мъртвото тяло на Кони Давидов, безжизнени плъхове и струпани на куп малки дървени бунгала някъде там, в бившата вилна зона на Ню Йорк, наречена Брайтън Бийч.
Лори отмести менюто с десертите и поклати глава:
— Претъпкана съм. Няма да мога да хапна дори лъжичка сладичко…
— Искаш ли да поръчам нещо, което да чоплим и двамата? — попита Пол. — Знам, че много си падаш по шоколада…
— Няма проблем, стига да си готов да изядеш девет десети от него — усмихна се Лори. — Аз самата предпочитам едно капучино без кофеин…
— Веднага — отвърна на усмивката й Пол и вдигна ръка да привлече вниманието на келнера.
Вечерта премина отлично и Лори се чувстваше далеч по-добре, отколкото в късния следобед, веднага след разговора с Лу и Джак. Беше се прибрала у дома с мисълта да отложи планираното още преди седмица посещение на балетната постановка в Центъра „Линкълн“ и вечерята след него. Но след известен размисъл стигна до заключението, че информацията на Лу и Джак не изисква непременно скандал. Първо, защото не беше напълно сигурна в нейната достоверност и второ, защото искаше на всяка цена да чуе обясненията на Пол, в случай, че тя се окажа вярна. Постепенно започна да си дава сметка, че е разстроена главно от изненадата, а не толкова от самите факти.