— Не, благодаря — отново отказа Лори. — Идвам направо от една обилна вечеря…
— О! — задоволи се да каже Джак и бавно се отпусна на дивана.
— Наистина се надявам, че не те притесних с внезапната си поява — изгледа го внимателно тя. — Бях в един ресторант на авеню Калъмбъс, съвсем близо до Природонаучния музей…
— О, аз много се радвам да те видя — смутолеви Джак.
— Бях близо и изведнъж реших да се отбия — приключи с обясненията Лори.
— Всичко е наред — кимна Джак. — Наистина се радвам да те видя.
— Благодаря…
— Случило ли се е нещо на тази вечеря? — попита след кратка пауза той.
— Да — кимна тя. — Случиха се разни неприятни неща…
— Съжалявам — въздъхна той. — А те имат ли връзка с това, което Лу и аз ти съобщихме днес?
— Положително имат…
— Искаш ли да говориш за това?
— Май не — поклати глава Лори. — Знам, че това звучи нелогично, тъй като дойдох да се видя с теб, вместо да се прибера у дома…
— Хей, никой няма да те притиска да говориш на тема, на която не желаеш да говориш — изгледа я Джак. Не можеше да определи дали е спокойна, или всеки момент ще избухне в сълзи.
— Нека поговорим за теб — неочаквано рече тя.
— За мен ли? — изненадано я погледна той.
— Чух, че Уорън Уилсън е идвал днес в службата. Защо?
Лори познаваше Уорън много добре и знаеше, че младежът никога не бе изявявал желание да посети моргата. Преди време излизаха заедно — тя с Джак и Уорън с приятелката си Натали Адамс. Но това беше отдавна, още когато с Джак се виждаха почти всеки ден. Заедно бяха осъществили и едно абсолютно шантаво пътуване до Екваториална Африка.
— Познаваш ли Флаш Томас? — отвърна с въпрос Джак.
— Май не — поклати глава Лори.
— Едно от момчетата, с което редовно играем баскетбол — поясни Джак. — Снощи сестра му починала внезапно, при доста загадъчни обстоятелства.
— Ужасно — потръпна Лори. — И те дойдоха да те помолят да я видиш?
Джак кимна с глава.
— Историята е доста заплетена. Искаш ли да я чуеш?
— С удоволствие. Но преди това май все пак ще ти поискам чаша вода…
Джак отскочи до кухнята и започна да разказва още в движение. Лори се настани удобно на дивана, моментално привлечена от историята. Научила за поведението на Рандолф Сандърс, тя не издържа и възкликна:
— Какъв тип, Господи! Да освободи тялото въпреки, че си го предупредил и биеш целия този път!
— Честно казано, аз не бях много изненадан — сви рамене Джак. — Отдавна подозирам, че този тип мрази всичко, което е свързано с манхатънския офис.
— Според мен се чувства пренебрегнат, тъй като нито директора, нито заместниците му обръщат внимание…
— И правилно — кимна Джак, след което премина на историята в погребалната агенция и измамата, чрез което се бе сдобил с телесните течности на Кони Давидов. В един момент Лори се разсмя толкова силно, че за малко не се задави с водата.
Джак стана сериозен и описа подозренията си относно причините за смъртта. После с въздишка призна, че Питър Летерман не беше открил нищо — всички проби се бяха оказали отрицателни, включително съдържанието на стомаха…
— Интересно — промърмори Лори. — Жалко, че не си имал възможност за една бърза аутопсия…
— Извадих късмет, че успях да взема кожната проба, а ти ми говориш за аутопсия! — размаха ръце Джак. — Ти на мое място накъде би насочила вниманието си?
— От „Бърза помощ“ твърдят, че е била цианотична, така ли?
— Точно — кимна Джак. — Изключително ниско ниво на артериален кислород, потвърдено и след пристигането й в болницата. По тази причина си помислих за някакъв медикамент, който е потиснал дишането й. Бях сигурен, че Питър ще го открие и вероятно затова останах безкрайно изненадан от резултатите…
— Клиничното й състояние действително буди недоумение — кимна Лори.
— Да имаш някакви идеи? Рядка отрова, предозиране с някакво лекарство, което съм пропуснал?
— Едва ли — поклати глава тя. — След като Питър не е открил нищо в стомаха й, не бих могла да кажа нищо определено… Между другото, мислил ли са за метхемоглобинемия?
— Не, защото това е заболяване, което се среща изключително рядко — поклати глава Джак. Метхемоглобинемията е състояние на организма, при което хемоглобинът в кръвта не е в състояние да пренася кислорода.
— Но ме питаш за нещо, което причинява цианоза, нали? — възрази Лори. — В този случай си длъжен да се съобразяваш с нивото на нитратите и нитритите, тъй като именно те могат да причинят метхемоглобинемия. А дори и сулфонамидите…