— Пресвети Боже! — прошепна Джак. — Надявам се, че това не е някаква неуместна шега!
— Никакви шеги — увери го Питър. — За сигурност извърших тестовете по два пъти. Резултатите са категорично позитивни, което предполага свръхдоза в организма на жертвата. Мога да направя и някои количествени проби, но за това ще ми трябва малко повече време. Исках да научиш веднага за качествените резултати…
— Благодаря ти много — промълви Джак. — Задължен съм ти…
— Радвам се, че мога да ти услужа — отвърна Питър и прекъсна линията.
Джак бавно остави слушалката. В душата му се бореха смесени чувства. Беше доволен, че подозренията му за отрова се потвърдиха, но едновременно с това го обзе чувство на изненада, граничещо с шок. Ботулизмът беше последното нещо на света, което можеше да очаква.
Отмести стола си назад и скочи на крака. Блъсна вратата и хукна навън, по посока кабинета на Лори. Искаше веднага да й съобщи новината, че предположението й за ботулизъм се беше оказало вярно. За съжаление кабинетът й беше празен. По всяка вероятност тя отдавна беше долу в залата за аутопсии.
Върна се зад бюрото и се замисли на кого първо да позвъни. Избра Рандолф Сандърс, главно поради приятното чувство на злорадство, което изпълваше душата му. Изминаха няколко минути преди да открият доктора и да го докарат на телефона. Оказа се, че в момента прави аутопсия, но Джак настоя да го извикат. Когато насреща най-сетне прозвуча гласът на Рондолф, в него се усещаше зле прикрито раздразнение.
— Здрасти, колега — жизнерадостно го поздрави Джак. — Обажда се Джак Степълтън от патологията в Манхатън.
— Споменаха ми, че става въпрос за нещо спешно — изръмжа Сандърс.
— Точно така — все така радостно отвърна Джак. — Току-що бях уведомен, че вашата пациентка Кони Давидов, за която имахме удоволствието да си поговорим вчера, се е споминала благодарение на конска доза ботулинов токсин…
Насреща настъпи напрегната тишина.
— Как е установено това? — попита най-сетне Сандърс.
— Главно благодарение на собствената ми настоятелност — отвърна Джак. — Още вчера отскочих до погребалната агенция, където бяха любезни да ми позволят вземането на известен брой проби от телесните течности…
— Сега чувам за това — отвърна Сандърс. В гласа му се долови голяма доза колебание.
— Тъй ли? — престорено се учуди Джак. — Аз пък бях сигурен, че са ви уведомили… Но както и да е. Обаждам ви се в знак на колегиално уважение, иначе досега да бях хукнал с новината при доктор Харолд Бингъм…
— Ценя жеста ви — успя да промърмори Сандърс.
— Разбира се, в него има и известна доза користност — побърза да вметне Джак. — Случаят Кони Давидов е регистриран в Бруклин и в тази връзка предполагам, че вие ще се погрижите за незабавното връщане на тялото… Освен това мисля, че ще е най-добре вие лично да уведомите съответните власти…
— Разбира се — отвърна Рандолф Сандърс. — Благодаря ви.
— За нищо — усмихна се Джак, който искрено се забавляваше. — Хубаво е да си помагаме като колеги…
Прекъсна линията, усмивката му се разшири. Отмъщението е сладко нещо. Просто виждаше как се гърчи Рандолф Сандърс.
Следващият телефон беше на Уорън. Обясни му накратко какво е открил и поиска номера на Флаш. Младежът доста се позабави, но в крайна сметка откри загубеното листче и започна да диктува.
Флаш работеше в някакъв склад и не беше лесно да бъде открит. Когато най-сетне се появи насреща, дишането му беше доста ускорено. Явно го бяха карали да върши някаква физическа работа.
— Открих какво е станало с Кони — рече Джак след като се представи. — Пак ти напомням какво каза вчера Уорън ще си изкараш яда на баскетболния корт, а не върху съпруга на сестра ти…
— Значи той не я е убил, така ли?
— По всичко личи, че е така — кимна Джак. — Починала е от ботулизъм. Чувал ли си за такава болест?
— Май да… Не беше ли нещо свързано с хранително отравяне?
— В общи линии е така. Причинява се от токсин, който се произвежда от една специфична бактерия. Най-опасното свойство на тази бактерия се крие във факта, че тя може да се размножава без наличието на кислород. Най-вероятно си я чувал във връзка с консервираните храни, чиято стерилизация се е оказала недостатъчна за умъртвяване на спорите. В случая със сестра ти е важно да разбереш, че няма данни за умисъл…
— Сигурен ли си?
— Току-що получих лабораторните анализи — отвърна Джак. — Резултатите са проверени няколко пъти. Личното ми мнение е, че Кони е починала от ботулизъм, без чужда намеса. Доколкото съм информиран, този токсин е бил използван умишлено много рядко, например по време на Втората световна война с него е бил отровен Райнхард Хайдрих, един от най-близките съратници на Хитлер. Създаването му е трудно, едва ли някой може да го купи отнякъде. Затова ти казвам, че надценяваш доста съпруга на сестра ти, ако го обвиняваш в убийство чрез ботулинов токсин…