Прибра я в джоба си, редом с другата, после най-сетне се сети да дръпне фалшивата брада от лицето си. Кожата лудо го сърбеше от лепилото. Погледна се в огледалото и откри, че е леко зачервена на мястото на съприкосновението. Наплиска лицето си с вода, поколеба се за момент, после си сложи известно количество афтършейв, просто защото не знаеше какво друго да стори. За нещастие възпалената кожа го засмъдя така остро, че в очите му се появиха сълзи. А когато отново се погледна в огледалото, зачервяването беше станало значително по-изразено и изглеждаше наистина зле.
Отиде в кухнята и извади ключовете за колата от чекмеджето на масата. Продължаваше да се пита как да постъпи, тъй като визитата на Джак Степълтън тласкаше нещата към драматична развръзка. Никак не му беше приятно, но май трябваше да алармира Кърт и да изтърпи проклятията му. Това обаче щеше да направи лице в лице, а не по телефона…
Пристъпи към прозорците, които гледаха към улицата и внимателно огледа алеята през цепките на дървените щори. Нищо обезпокоително. Само една млада майка с типично руски одежди буташе количка пред себе си. В околността нямаше паркирани подозрителни автомобили. Влезе в кухнята и надникна през страничната врата към гаража, който беше само на няколко крачки. Поколеба се дали пак да си сложи брадата, но си спомни за възпалението и се отказа. Вместо това измъкна пистолета, прехвърли го в лявата си ръка и го покри с една кърпа. Стисна ключовете в дясната си ръка и предпазливо отвори вратата.
Огледа се за последен път и бавно излезе навън. Заключването на страничната врата и отключването на гаража му отне броени секунди. Изкара колата и бързо спусна основната врата, като през цялото време държеше пистолета готов за стрелба. Дълбоко в себе си усещаше, че в момент като този няма право на никакви грешки. Започна да се отпуска едва когато даде газ и се отдалечи по алеята. Излезе на авеню Оушънвю и се насочи към Шоър Паркуей. Крайбрежната магистрала предлагаше най-бързото придвижване до Манхатън в този час на деня. Насочи колата към естакадата и се наведе напред. Ръката му с пистолета предпазливо се плъзна под седалката и излезе без него.
Беше сигурен, че Кърт ще се ядоса на новата му поява в пожарната, но нямаше друг избор. Телефонното обаждане щеше да го ядоса не по-малко, заради чуждестранния акцент, разбира се. Предпочете да разговаря с него лице в лице, сигурен че само по този начин ще успее да го убеди в сериозността на ситуацията. В душата му бавно нахлу раздразнението, лицето му потъмня. Нима трябваше да се безпокои от гневното избухване на Кърт? Нали работеха за една и съща кауза, нали бяха партньори? Но Кърт поначало си е негативен, отрича всичко на този свят, включително и партньорството с разни типове от славянски произход…
Колата излезе от тунела Бруклин Батъри и се озова в долната част на Манхатън. Юри щракна лампичката под табелата „не работи“ и пое на север по Уест Стрийт, посока Чамбърс. Две пресечки по-нататък зави надясно и започна да си пробива път към изключително натоварената улица Дуейн.
Наближи сградата на пожарната и намали ход. Не знаеше дали да паркира отпред, или да подмине. Избра средното положение — просто спря и остана в колата, заковал поглед в четиримата пожарникари, които играеха карти направо на тротоара, разтворили сгъваема масичка. Зад тях зееха отворени огромните порти на гаража. В отвора надничаше яркочервената, излъскана до блясък муцуна на една противопожарна кола.
След кратко колебание Юри качи колата на тротоара, направи маневра и спря успоредно на зейналия портал. Мъжете около масичката се обърнаха и той побърза да смъкне страничното стъкло.
— Извинете, търся лейтенант Роджърс…
— Хей, лейтенант! — извика без да се обръща единият от пожарникарите. — Имаш посещение!
Минута по-късно на тротоара се появи Кърт, сложи длан над очите си и се огледа. На фона на ярката слънчева светлина, вътрешността на сградата изглеждаше мастиленочерна. Любопитството изчезна от лицето му в момента, в който зърна Юри. Лицето му бавно се наля с кръв.
— Какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа през стиснати зъби той, направил няколко крачки към колата.
— Имаме извънредна ситуация! — озъби му се Юри, извади една от визитките на Джак Степълтън и му я подаде.
Кърт предпазливо я пое, хвърляйки нервен поглед към картоиграчите.
— Какво е това?
— Прочети я — все така намусено рече Юри. — Тя е причина за извънредната ситуация!