— Съжалявам — промърмори Джак. — Но за късмет се е разпорило по шева…
— Какво става тук, по дяволите? — пожела да узнае Чет.
— Леко спречкване между Пол и мен — поясни Джак. — Но благодарение на теб може да се каже, че всички недоразумения са изгладени…
Пол навря показалеца си под носа на Джак, точно както го беше направил с Лори.
— Пак ще се видим, приятел че! — изръмжа той. — Запомни ми думите!
— Изгарям от нетърпение! — потърка длани Джак.
— Пол, моля те! — намеси се Лори. — Или си тръгваш веднага, или наистина ще повикам охраната!
Мургавият мъж опипа вратовръзката си и механично притисна разпраното горно джобче на сакото си. През цялото, време очите му не слизаха от лицето на Джак.
— Пак ще се видим! — повтори заплашително той, обърна се към Лори и със злоба добави: — А с тебе ще си поговорим по-късно!
В следващата секунда вече крачеше по посока на асансьорите с прекалено изпънати рамене.
Джак, Лори и Чет мълчаливо наблюдаваха оттеглянето му.
— Хей, за какво беше всичко това? — окопити се пръв Чет.
Никой от двамата не си направи труда да му отговори.
— Направи ли опит да повикаш охраната? — обади се по някое време Джак.
— Не — поклати глава Лори. — Щях да го сторя, но в последния момент чух гласа на Чет… Така стана по-добре.
— Благодаря за навременната поява, приятел — усмихна се Джак.
— Радвам се, че помогнах — кимна в отговор Чет и невинно добави: — Някой да иска чипс?
Джак и Лори само поклатиха глави.
— Говори ли ти се? — обърна се да я погледне той.
— Май да — кимна с въздишка Лори.
— Чет, стари приятелю, много ти благодаря! — рече Джак и потупа колегата си по рамото. — След няколко минути ще се видим в кабинета…
— Мога и сам да разбера кога съм излишен — кимна Чет и напусна канцеларията с щастливо предъвкващи устни.
Лори влезе навътре, пропусна Джак и затвори вратата зад гърба му.
— Надявам се, че няма да те хване клаустрофобия — пусна бледа усмивка тя.
— Има и по-тежки случаи — успокои я Джак.
Тя направи крачка напред и го прегърна. Той механично уви ръце около раменете й.
— Благодаря, че отново се прояви като приятел — прошепна след проточилата се пауза тя, освободи се от прегръдката и седна зад бюрото. Извади книжна салфетка от най-горното чекмедже и старателно попи влагата от клепачите си. После тръсна глава:
— Мразя да плача!
— Аз пък мисля, че това е единственият отговор на поведението, което демонстрираха някои хора — поклати глава Джак.
— Още не мога да повярвам! — смаяно прошепна тя. — Само допреди три дни всичко между нас изглеждаше като в приказка!
— Какво се случи? — попита Джак и облегна лакти на бюрото.
— Снощи направих опит да насоча разговора към темата, която ми подхвърлихте вие с Лу — започна Лори. — Но нищо не се получи. Той моментално се настрои за конфронтация…
— Това е лош знак — поклати глава Джак.
— На мен ли го казваш? — въздъхна Лори и отново допря салфетката до клепачите си. — Останах с впечатлението, че той крие нещо от мен. А днешното му поведение само го потвърди. Не трябваше да го пускам тук, но той звънна от пропуска и каза, че иска да се извини. Ти чу част от извиненията му, нали?
— Какво крие според теб? — вдигна вежди Джак.
— Не знам — въздъхна Лори. — Може би факта, че се занимава с нелегални продажби на български АК–47…
— Това вече е лоша новина! — подсвирна Джак.
— И още как — отново въздъхна младата жена. — Предполагам, че бих се примирила с професията му на търговец на оръжие, но ако това имаше пряка връзка с по-благородни цели — да речем, с националната сигурност, или нещо подобно. Също така сигурно е, че бих му простила случилият се преди години инцидент с притежанието на кокаин, стига да съм убедена, че той вече не употребява подобни вещества. Но никога не бих се примирила с факта, че продава пистолети и бойно автоматично оръжие на частни лица, най-вече на младежи. Брад Касиди — младежът, когото аутопсирах в понеделник, по всяка вероятност ще се окаже посредник при продажбата именно на български автомати!
— На това му се вика съвпадение! — промърмори с респект Джак.
— А ти добре знаеш моето отношение към контрола над оръжията, нали? — подхвърли Лори.
— Знам го, разбира се — кимна Джак. — Затова искам да чуя заключението на доктор Лори Монтгомъри…
— Още не съм готова — отвърна с въздишка Лори. — Предполагам, че ще пожелая да му дам още един шанс… През следващите няколко дни ще се опитам отново да поговоря с него. А междувременно, както вече го споменах, възнамерявам да се потопя изцяло в пряката си работа. Това ще ми помогне да не мисля за злощастния си личен живот.