— Силно се надявам, че този човек ще те остави на мира — загрижено промърмори Джак. — За жалост останах с впечатлението, че не е от тези, които се отказват лесно…
— Знам какво имаш предвид — кимна Лори. — И това ми напомня да те помоля за една услуга…
— Разбира се, казвай…
— Не искам да клеча до телефона — прошепна тя. — Нито тази вечер, нито утре… Искам да бъда с приятели. Не можем ли да отидем на изложбата на Моне, за която вчера спомена Чет? Ще го накараме да вземе и Колийн…
— Първо ще трябва да го попитаме — усмихна се Джак. — Но аз самият с удоволствие ще го направя…
— Много добре — разведри се лицето на Лори. — А днес те каня на вечеря, Лу също… Чувствам ви се задължена за снощното поведение и съм готова да почерпя…
— Не си задължена на никого — поклати глава Джак. — Не знам какво ще каже Лу, но аз с радост ще вечерям в твоята компания. Това ще ми даде възможност да ти разкажа защо бях тръгнал към кабинета ти преди малко…
— Тъй ли? — вдигна вежди Лори.
— Предположението ти за Кони Давидов се оказа безпогрешно — обяви Джак. — Тя наистина е починала от отравяне с ботулинов токсин.
— Стига бе! — зяпна Лори. Лицето й почервеня, устните й се разтеглиха в усмивка.
— Честна скаутска! — шеговито изкозирува Джак. — Днес сутринта Питър потвърди резултатите…
— В такъв случай какво излиза, за Бога? — възкликна Лори. — Обади ли се на Рандолф Сандърс?
Джак вдигна лактите си от бюрото и стана на крака.
— Ще ти разкажа довечера. Остава само да кажеш къде и кога ще си похапнем…
— Осем?
— Звучи добре — кимна той. — Къде?
— Какво ще кажеш за любимото ресторантче на Лу в „Малката Италия“? — вдигна глава Лори. — От векове не съм била там!
— Как му беше името? — сбърчи вежди Джак.
— Няма име.
— Добре, тогава ми дай адреса…
— Не мога да си го спомня.
— Е, това вече се казва подробна информация! — саркастично поклати глава Джак.
— Можеш да ме вземеш на път за центъра — предложи тя. — Помня, че беше на една тясна уличка оттатък Мълбъри и няма начин да не го открия… Разбира се, предпочитам да дойдеш с такси, а не с любимото си колело…
Джак обеща с половин уста и тръгна към кабинета си. Завари Чет приведен над микроскопа си.
— Я ми кажи какво става, бе човек? — вдигна глава той.
— Много е сложно — отвърна Джак и се тръшна на стола си. След продължителното въртене на педалите, последвано от внезапната конфронтация с Пол, той изведнъж се почувства смъртно уморен. — Мога да ти кажа обаче, че Лори промени плановете си за утре. Ако вие с Колийн все още държите на нашата компания, ние сме готови да откликнем…
— Прекрасно — зарадва се Чет и посегна към телефона. — Ще звънна на Колийн да се погрижи за билетите…
— Задръж малко — спря го Джак. — Какво стана с ветеринарните епидемиолози? Успя ли да се свържеш с тях?
— Да — кимна Чет. — Разговарях с доктор Кларк Симсариън, който беше ръководител на семинара. Каза, че все още нямат диагнози за плъховете, но са се натъкнали на нови антраксни язви…
— Имам едно предложение за тях — подхвърли Джак. — Звънни на доктор Симсариън и му предложи да направят тест за ботулинов токсин.
— Ботулинов токсин? — вдигна вежди Чет. — От това ли е умряла Кони Давидов?
— Поне така мисли Питър Летерман — кимна Джак.
— А ти все още допускаш, че между плъховете и Кони съществува някаква връзка?
— Далечно предположение — призна Джак. — Но ветеринарите не са открили нищо друго, тъй че спокойно могат да опитат. Днес се отбих в една ветеринарна лечебница в Брайтън Бийч. Човекът каза, че дори част от местните котки са били застигнати от тайнствена смърт.
— Ще предам предложението ти — кимна Чет. — Ами Рандолф Сандърс? На него каза ли му за ботулиновия токсин?
— Казах му. И трябва да ти призная, че изпитах огромно удоволствие от начина, по който го накарах да се гърчи…
— Аз пък бих изпитал удоволствие да чуя звука от сгромолясването му — поклати глава Чет. — Да откажеш аутопсия на пациент, който е умрял от ботулизъм, вероятно е най-големият кошмар за всеки патолог!
— И аз съм любопитен да разбера какво е станало — промърмори Джак. — Даже мисля да проверя лично, докато ти си въртиш телефоните.
Извади мобилния си телефон и набра патологията в Бруклин. Доктор Сандърс го нямаше в кабинета и той помоли да го потърсят по пейджъра. Докато чакаше, Чет се свърза с Колийн и получи положителен отговор за утрешния концерт. Той се обърна към Джак и вдигна палец, в същия момент отсреща се обади доктор Рандолф Сандърс.