След тези думи включи на скорост и бавно потегли. Насочи се към южната част на Сентрал Парк, после извади мобилния си телефон и го сложи на таблото пред себе си.
Двадесета глава
Сряда, 20 октомври, 18.30 часа
Джак изправи гръб и пусна ръкохватките. Колелото продължаваше да фучи по гладката, покрита с опадали листа алея. Точно пред него бяха изходите на Сентрал Парк-запад, от които се излизаше право на Сто и шеста улица.
Въртенето на педалите дотук беше изключително приятно. Времето беше прекрасно, точно според очакванията му. Отсечката около Първо авеню бе маркирана от обичайните опасности, но и те му подействаха стимулиращо. А традиционната обиколка на фонтана Пулицър беше толкова пленителна, че той дори спря за момент, за да се наслади на пищната гола статуя на Изобилието, особено красива на фона на залеза. Разбира се, най-добрата част от пътешествието отново беше през самия парк. Увеличи скоростта си в момента, в който зад гърба му остана обичайното оживление около входа. Скоро изпита чувството, че лети като на сън. Страхотно!
Изчака смяната на светофара, натисна педалите да прекоси оживеното авеню и спокойно навлезе в улицата си. Вече беше във фазата на охлаждането. Включи на ниска скорост, педалите се завъртяха по-бързо, без почти никаква съпротива. Спря край мрежестата ограда на баскетболния корт и напрегна взор. Уорън и Флаш пак играеха един срещу друг.
— Хей, док, не бягай! — забеляза го Уорън. — Идвай тук, човече!
— Дано да си във форма, защото тази вечер ще ти докарам доста неприятности! — закани се в отговор Джак.
— Хей, хей, докторът заплашва с „домашни посещения“! — извика Плюнката, един от младите играчи и любимец на Уорън. Цялата група беше възприела маниера да дразни Джак, оценявайки най-добрите му изяви на корта като „домашни посещения“.
— Тази вечер очаквайте доста такива! — извика в отговор Джак и с отблъсна от мрежата. Беше нетърпелив час по-скоро да се включи в играта.
В душата му имаше известно раздвоение. Все още не беше решил дали да отиде до Лори с колелото, или наистина да вземе такси. Искаше му се да върти педалите дотам, но едновременно с това искаше и да достави удоволствие на Лори. Докато обсъждаше въпроса забеляза, че от парка се появи фигурата на още един велосипедист. Причината, поради която Джак го загледа, беше само една: човекът изглеждаше като препънат, сякаш бе ранен или изтощен до крайност…
Изчака известно време, просто да се увери, че човекът не се нуждае от помощ. Не след дълго разбра, че това няма да е наложително. Велосипедистът извади мобилен телефон и набра някакъв номер, а след това натисна бутона за светофара на пешеходната пътека.
Джак реши, че все пак ще използва такси до апартамента на Лори, метна любимото си превозно средство на рамо и се насочи към входа. Изкачи стълбите на един дъх, пъхна ключа в ключалката и бутна вратата. Вкара колелото в антрето и хукна да се преоблича в спалнята, без да си прави труда да затвори входната врата след себе си.
За свое огромно неудоволствие не успя да намери веднага екипа, с който играеше баскетбол. Все пак успя да се справи и бързо навлече широките шорти и тениската. Отгоре наметна износено яке, а косата си прибра под тъмносиня лента с надпис „Найки“. Отскочи до кухнята да изпие чаша вода, секунда по-късно звънна телефонът.
Поколеба се дали да вдигне. Първата му мисъл беше да остави обаждането на телефонния секретар, но после се сети, че може да е Лори, тъй като почти нямаше други познати, които да го търсят у дома.
— Ало — рече в слушалката той. Отсреща не се обади никой. След още няколко повиквания в ухото му прозвучаха същите звуци, които беше чул в службата — грохот като от падаща вода и далечни автомобилни клаксони. Поклати глава, направи гримаса и затвори.
Но едва направил две крачки към вратата на кухнята, телефонът отново иззвъня. Решил, че става въпрос за техническа неизправност, Джак се върна и пак вдигна слушалката. И изпита задоволство, че го стори, тъй като насреща се оказа Лори.
— Ти ли звъня преди десетина секунди? — попита той.
— Не съм — отвърна Лори. — Какво има?
— Нищо важно — махна с ръка Джак. — Казвай какво има, защото отивам да играя баскет!
— О, в такъв случай няма да те задържам — игриво подхвърли Лори. — Исках да ти кажа, че довечера ще бъдем само двамата. Лу има някаква работа…
— Той губи, аз печеля! — влезе в тон Джак.
— Ах ти, ласкател такъв! — засмя се Лори. — Той предложи да звънне предварително в ресторанта, за който ти споменах. Там много го обичат, което означава, че ще се радваме на изключително обслужване…