— Това ми звучи добре — кимна Джак. — Я ми кажи Пол безпокои ли те отново?
— Не съм го чувала откакто напусна офиса ми — отвърна Лори.
— Това е добре.
— Хайде, ще се видим в осем — приключи разговора Лори.
— Може би мъничко ще закъснея — подхвърли Джак. — Както вече ти споменах, току-що излизам. Ще изиграя само една игра, а преди да тръгна ще ти завъртя един телефон…
— Окей, ще те чакам — въздъхна Лори, после с леден тон добави: — И никакви велосипеди, нали?
— Слушам, сър! — ухили се Джак и прекъсна линията.
Изтича до стаичката-гардероб и започна да рови кутиите, пръснати по пода. Търсеше си „ританките“ — така Уорън наричаше кецовете за баскетбол. Намъкнати и хукна към вратата, без дори да им върже връзките. Миг преди да превърти ключа, някой от долните етажи го повика по име. Гласът беше непознат и той се наведе над перилата. Трима мъже бяха вдигнали глави от площадката на партера. Зърнаха го и веднага започнаха да се качват нагоре. Ботушите им тропаха по протритите стъпала. Начело беше русокос пожарникар в синя униформа.
Джак вдигна глава и започна да души въздуха за дим. Обърна се към отворената врата на собственото си жилище, но и оттам нямаше нищо, което да е повод за поява на пожарникари. Когато очите му отново се сведоха надолу, униформеният водач на малката група наближаваше площадката преди етажа му. В ръката, вместо пожарникарска брадвичка или нещо друго от тоя сорт, мрачно проблясваше пистолет.
Объркан тотално, Джак се оттегли към вратата на жилището си. Придружителите на пожарникаря носеха черни кожени якета, главите им бяха гладко обръснати. В последния момент зърна автомат в ръцете на онзи, който вървеше най-отзад.
Кърт спря на два метра от него и сбърчи вежди.
— Вие сте Джак Степълтън, нали? — попита той и го огледа отгоре додолу.
— Не, той живее на горния етаж — успя да смутолеви докторът, след което се дръпна навътре в антрето и понечи да затвори вратата. Но Кърт реагира светкавично. Кракът му успя да се мушне в процепа, ръцете му силно бутнаха. Джак бавно отстъпи назад. Непознатите нахлуха в антрето. Първият от двамата скинари имаше свастика, татуирана върху челото.
Очите на Кърт бързо обхванаха спартанската обстановка в апартамента, после изпитателно се заковаха върху лицето на Джак. Личеше, че е доста озадачен.
— Мисля, че ти си Джак Степълтън — изръмжа той.
— Не, аз съм Били Рубин — отвърна Джак, без да знае откъде му хрумна това име. Ръката му посочи към тавана: — А Степълтън живее над мен…
— Капитане, там има колело — обади се Майк и посочи към коридора.
— Видях го — изръмжа Кърт без да сваля очи от лицето на Джак. — Но обстановката не ми прилича на докторски апартамент. Я се поразшетай наоколо… Трябва ми писмо или нещо друго, на което да е изписано името на тоя…
— Готов съм да предам на Джак вашето послание — подхвърли Джак и с трепет погледна пистолета в ръката на Кърт, а след това и автомата на Карл.
— Мерси, умнико — троснато отвърна Кърт. Засега си стой на мястото и имай малко търпение…
Джак претегли идеята да хукне към спалнята и да опита спасение през прозореца. Пълни глупости, това все пак беше четвърти етаж! Ще го спипат още на аварийното стълбище и ще го пречукат на място.
— Защо го търсите? — попита на глас той.
— Има си работа с Арийската народна армия — отвърна Кърт. — Много сериозна работа!
— Сигурен съм, че Джак няма нищо общо с никакви армии — поклати глава докторът. — Той е против всякакви войни и насилие…
— Млъквай! — сряза го Кърт.
— Открих нещо — обади се от спалнята Майк. Беше вдигнал панталоните на Джак и се мъчеше да измъкне портфейла от задния джоб. В следващия миг успя, портфейлът се разтвори с меко шляпане. При вида на значката на медицински следовател тихо подсвирна и я поднесе под носа на Кърт.
— Само провери името, за Бога! — просъска Кърт.
— Може би трябва да обсъдим работата, която споменахте — обади се Джак.
— Няма нищо за обсъждане! — отсече Кърт.
— А, ето му шофьорската книжка — промърмори Майк. — Името е Джак Степълтън!
— Джак често се преоблича тук — промърмори докторът. Откъм стълбите се разнесе тропот на тежки ботуши, последван от гласа на Стив:
— Задръж, Кърт! Станало е недоразумение!
Кърт се намръщи, хвърли кос поглед към отворената врата, после отново се съсредоточи върху Джак. Секунда по-късно в стаята влязоха Стив, Кевин и Кларк. Зад тях се мярнаха неясните фигури на трима непознати мъже, които нахлуха в апартамента и с напрегнати гласове заповядаха никой да не мърда.