— Може би — кимна младата жена. — Но съвсем смислени предположения… Господи, нима е възможно човек да има толкова лош шанс в контактите си?
— Стига! — потупа я по рамото Джак. — Нека не изпадаме в униние от един случаен инцидент. Хайде, да вървим да се забавляваме!
— Сигурен ли си, че след всичко това изобщо ти се излиза? — вдигна глава тя.
— Абсолютно! — широко се усмихна Джак. — Хайде, тръгвай! Уорън и Плюнката ни чакат!
— Къде са?
— Долу, в колите си. Уорън настоя да имаме охрана, ако случайно онези от Арийската народна армия решат отново да се появят…
— Защо не ми каза по-рано? — скочи на крака Лори и се втурна към банята. — След минутка съм готова.
— Казах ти, че Уорън ме докара, извика след нея Джак и се наведе да погали отново Том Втори.
— Кой е Плюнката? — подвикна в отговор Лори. — Или не бива да питам?
— Един от редовните играчи на корта — обясни Джак. — Уорън го е взел по крилото си и му има пълно доверие…
— Откъде е получил този ужасен прякор?
— Получил го е благодарение на част от лошите си маниери — ухили се Джак.
След минута Лори беше готова и двамата взеха асансьора за приземния етаж. Уорън и Плюнката ги чакаха пред входа. Лори изтича и се хвърли на врата на Уорън, с когото не се бяха виждали от месеци.
— Добре изглеждаш, жено — даде оценката си младежът, след като безцеремонно я огледа от главата до краката.
— И ти не изглеждаш зле, МЪЖО! — натъртено рече Лори.
Уорън се разсмя и й представи Плюнката. Момчето изглеждаше смутено, за огромно учудване на Джак. Признак за това беше начинът, по който обърна бейзболната си шапка с козирката напред — нещо, което никога и за никого не беше правил.
— Къде е кръчмата? — попита Уорън. — Отдавна вече съм готов да се натъпча!
— Ще ти кажа — усмихна се Лори.
Пътуването мина бързо и без инциденти. Уорън настоя двамата да пътуват с неговата кола, а Плюнката караше след тях. Отначало започнаха да говорят за обезпокоителния инцидент в апартамента на Джак, но после единодушно решиха да преминат на по-приятни теми. Лори искаше да чуе новини за Натали Адамс — „дребосъчето“ на Уорън, която също не бе виждала от месеци. Беше доволна от новината, че Натали и Уорън продължават да се разбират добре…
Паркирането в „Малката Италия“ винаги е проблем, но това не се отнасяше за Уорън. Бездънното кошче за боклук влезе в действие още на първия пожарен кран, който беше на близко разстояние от ресторанта. Плюнката се задоволи да паркира на втора линия, но си остана зад волана. Според терминологията на Уорън, неговата задача била да „виси“ отвън и да наблюдава.
Още с влизането си в ресторанта Джак ахна от задоволство. Във въздуха се разнасяше аромат на разкошни подправки, а кичовият декор на Венеция, изрисувана върху платно от черно кадифе, беше изключително приятен. Такива бяха и пластмасовите колонади, окичени с фалшиви гроздове, които висяха над покритите с карирани покривки маси.
— Надявам се, че имате резервация — промърмори Уорън, огледал светкавично препълнената зала. Масите бяха поне тридесет, всичките до една заети.
— Лу би трябвало да се е обадил — притеснено отвърна Лори и направи опит да привлече вниманието на един забързан келнер. Искаше да го попита за Мария, която беше нещо като шеф дьо зал. Но стана така, че Мария откри нея.
Лори успя да се освободи от мечешката прегръдка на едрата жена и й представи кавалерите си. Мария без колебание прегърна и тях.
— Жалко, че Лу е зает — избоботи тя. — Работи прекалено много, а мошениците не заслужават това…
Свободната маса се появи сякаш по чудо, за огромно смайване на Джак и Уорън. Минута по-късно те вече се бяха настанили около нея.
— Харесва ли ви мястото? — пожела да се осведоми Мария.
Двамата мъже кимнаха с глави.
— Дай малко вино! — потърка ръце Лори. — Мисля, че вече ми е крайно време да ударя една чашка!
Вечерята беше страхотна. Над превъзходната храна се завърза и интересен разговор. Спомниха си за съвместната африканска авантюра, която бяха предприели преди около две години. Тя се оказа особено интересна за Мария, която седна на свободното място уж за малко, пък остана почти половин час.
Когато дойде времето за десерт и кафе, Лори попита Уорън дали ще има нещо против, ако двамата с Джак си разменят няколко думи на професионална тема.
— Нищо — увери я със свиване на рамене младежът.
— Става въпрос за един случай на Джак… Една жена е умряла от натравяне с ботулин.
— Всъщност, случаят не е точно мой — уточин Джак. — Това е съществената разлика. Освен това Уорън е в течение…