— Толкоз по въпроса за сътрудничеството между институциите — мрачно промърмори Джак докато оставяше слушалката. Чет се беше извъртял в стола си и любопитно слушаше. — Това копеле се държа по-саркастично и от мен!
— Със сигурност си му нанесъл смъртоносна рана по време на чумното разследване — поклати глава Чет.
— Казва ли ти някой? — сви рамене Джак и отново посегна към телефона. — Я да видим дали ще извадим повече късмет с общинския шеф на извънредните ситуации…
— На тоя пък защо изобщо му звъниш? — любопитно попита Чет.
— От любезност — поясни Джак. — Такава е изричната заповед на нашия заместник-директор.
Насреща вдигна някаква секретарка и той я помоли да го свърже със Стан Торнтън.
— Това не беше ли онзи, който ни изнесе лекция за оръжията за масово унищожение? — попита Чет.
— Аха — кимна Джак.
За негова огромна изненада директор Торнтън лично вдигна слушалката. Джак накратко му обясни защо го търси.
— Антракс ли?! — стресна се Торнтън. Очевидно се беше впечатлил. За разлика от Клинт Абелард, той буквално засипа Джак с въпроси. Напрежението напусна гласа му едва след като се увери, че става въпрос за единичен случай и източникът на заразата е твърдо установен.
— За всеки случай ще използвам контактите си в Министерството на здравеопазването — обяви той. — Искам да знам дали в града има и други случаи с подобни симптоми.
— Добра идея — кимна Джак.
— Освен това ще наредя незабавна карантина на онзи склад.
— Мисля, че вече се работи по този въпрос — подхвърли Джак, след което накратко му предаде разговора си с Клинт Абелард.
— Отлично! — доволно рече Торнтън. — И без това възнамерявах да се свържа с него. Двамата ще координираме действията си.
Желая ви късмет, рече си Джак.
— Благодаря ви за бързата реакция — похвали го Торнтън. — Както споменах в своята неотдавнашна лекция, вие медиците, сте първите, които трябва да видят заплахата от био-тероризма. И колкото по-бързо реагирате, толкова по-големи са шансовете за ограничаване на евентуалните поражения.
— Със сигурност ще помним това — увери го Джак, после изрече още няколко заключителни фрази и затвори.
— Поздравления — усмихна му се Чет. — Това беше един наистина цивилизован разговор.
— Усещам бързо подобрение в уменията си за вътрешно-институционални контакти — ухили се Джак. — Тоя изобщо не го нервирах…
Събра материалите по случая Джейсън Папарис и ги подреди обратно в папката. После концентрира цялото си внимание върху случая с полицейското насилие.
За известно време в задръстената от бумаги канцелария се възцари пълна тишина. Приведени над бюрата си, двамата медицински следователи бяха потънали в работа. Залепил лице за окуляра на микроскопа, Чет внимателно оглеждаше чернодробните проби от един случай на хепатит с фатален край. Джак пък се зае да очертава патологията на затворническия случай.
За нещастие спокойствието не трая дълго. В тясното помещение прозвуча нещо, което наподобяваше пистолетен изстрел. Чет буквално подскочи, а серията сочни ругатни откъм бюрото на Джак го наостриха още повече. Изпита гадното чувство, че двамата с колегата му ще се превърнат в следващите обекти за дисекция на Службата по обща патология. Една секунда му беше достатъчна, за да разбере, че нещата са далеч по-безобидни. Джак просто беше ударил длан върху металния плот на бюрото си, а под нея Бог знае как се беше озовала някаква химикалка…
— Изкара ми акъла, бе! — извика Чет.
— Не мога да се съсредоточа — изпъшка Джак.
— Какъв ти е проблемът?
— Де да беше само един — разсеяно отвърна Джак. Определено не му се искаше да отварят приказка за Лори.
— Това ми звучи твърде общо — погледна го подозрително приятелят му.
— На първо място това — промърмори Джак и придърпа към себе си папката на Джейсън Папарис.
— Какво още те тревожи? — раздразнено повиши тон Чет. — Поставил си диагнозата, докладвал си я на заместник-шефа, свързал си се както с главния епидемиолог, така и със Службата по извънредни ситуации към общината. Какво още искаш, по дяволите?
— Вече споменах, че нещата се подредиха прекалено гладко — въздъхна Джак. — Сякаш някой възнамерява да ги вкара в учебника…
— Глупости! — тръсна глава Джак. — Според мен говориш така, защото си намислил нещо…
Джак изненадано примигна. Както винаги, той се оказа неподготвен за проницателността на колегата си. За миг се изкуши да му разкаже за среднощното обаждане на Лори, но после се отказа. Един такъв разговор положително щеше да доведе до въпроси относно чувствата му към Лори, а той не беше готов с отговора, дори и пред себе си…