Клаксонът на пикапа се включи в момента, в който Кларк отвори вратата, фаровете започнаха да мигат.
Капакът отскочи и Майк сложи запаленото си фенерче върху мотора. Няколко секунди по-късно клаксонът действително замлъкна и фаровете угаснаха. Майк пусна капака на мястото му и бавно се насочи към шофьорското място. Там Кларк вече работеше по ключалката.
— Трябва ми светлина — подвикна той и протегна ръка зад гърба си. Майк му тикна фенерчето. Гледани отстрани, двамата приличаха на спринтьори, които си предават щафетата.
Кърт огледа улицата в двете посоки, ушите му пищяха. Очакваше светването на нови прозорци в насрещния блок, но нищо подобно не стана. Вместо това радиостанцията на кръста му започна да вибрира.
Моторът на пикапа започна да вие в момента, в който приближи апарата до ухото си.
— Мамка му, акумулаторът е слаб! — изруга Кларк. — Кой знае откога виси тук тая барака!
Кърт натисна бутона за приемане и в репродуктора се появи гласът на Нат, който съобщи за проблеми.
— Какви? — нервно попита Кърт.
— Кевин и Люк се помъкнаха след двама педали…
— О, Господи! Иди да ги прибереш в камиона, после направи същото и с другата двойка.
— Разбрано.
Кърт разпери ръце в знак на отчаяние.
— Какво има? — попита Стив.
— Не питай! — изскърца със зъби приятелят му. — Иде ми направо да ги убия!
— Имаш ли кабели в твоя камион? — подвикна му Карл. — Май ще се наложи да му прехвърлим ток…
— Какво още може да се обърка? — горчиво отвърна Кърт. Никак не му се искаше да вкарва камионетката си тук, но друг изход май нямаше. Обърна се и хукна към улицата. Нат мина покрай него в момента, в който се качваше в кабината. Клаксонът му кратко го поздрави, колата му продължи по посока на Уилоу стрийт. В заграденото пространство Мат и Карл размахаха ръце, ухилени до уши. Кърт изруга под нос, все по-учуден от факта, че е тръгнал да върши работа с такива идиоти.
Направи маневра и вкара машината в паркинга. Спря с муцуната напред, почти опирайки в камионетката на „Уутън“. Остави мотора да работи, скочи на земята и бръкна под седалката за кабелите. Единият им край закачи за своя акумулатор, а другият подаде на Майк.
Моторът на пикапа запали още при първото завъртане. Кърт побърза да разкачи краищата на кабела откъм своята страна, Майк стори същото.
— Окей! — задъхано изръмжа Кърт. — Стив, вие двамата с Кларк ще откарате тая гадна барака за борба с вредителите право пред „Бялата гордост“, но за целта не бива да прекосявате центъра на градчето. Като излезете оттук, поемете наляво по Ханкок. Гледайте да не превишавате скоростта, защото ако ченгетата ви спрат, операцията ще бъде пълен провал. Майк, ти идваш с мен!
— Но по това време „Бялата гордост“ е затворена! — оплака се Стив.
— Значи ще натиснеш шибания звънец на Джеф! — нетърпеливо отвърна Кърт. — Господи, всичко ли трябва да обяснявам?!
С тези думи скочи зад волана, направи маневра и изкара колата си на улицата. Дръпна ръчната спирачка и изчака Кларк да изкара пикапа.
— Къде отиваш? — подвикна Майк.
— Да затворя портала — отвърна Кърт. — Няма нужда да бием камбаната, че пикапът го няма!
Ръждясалите панти изскърцаха. В същия момент откъм Уилоу стрийт долетяха ядосани гласове, последвани от викове за помощ. Усети как космите на врата му настръхват и побърза да се върне зад волана. Стъпи на газта и се насочи към Уилоу, без да пали фаровете.
— Чу ли виковете? — нервно попита Майк.
— Разбира се, че ги чух! — сопнато отговори Кърт.
— Яд ме е, че изпускам купона! — заяви онзи и с това предизвика един гневен поглед от страна на шефа си.
Кърт изскочи в средата на кръстовището и рязко натисна спирачката. Оттук имаше видимост и в двете посоки на Уилоу. Камионетката на Нат беше спряла половин пресечка по-нататък, по посока на предградията. Кърт направи бърза маневра и с пълна газ се насочи натам. На ливадата вдясно се водеше яростна битка. Неясните фигури на част от участниците в нея се въргаляха по тревата, а лампите в околните къщи светваха една по една. Миг по-късно в далечината прозвуча полицейска сирена.
— Мамка му! — ревна Кърт, закова на метър зад камионетката на Нат и погледна в огледалцето. Мигащите светлини на патрулната кола бързо нарастваха зад тях. — Скачай да ги прибереш при Нат!
Майк побърза да се подчини, тъй като добре осъзнаваше опасността.
Кърт остана на мястото си. Светлините се приближаваха. Отначало мислеше да се измъкне в момента, в който ченгетата се включат в мелето. Онези непокорни копелдаци и без това трябваше да си получат заслуженото. Но после му хрумна по-добра идея. Отдавнашен любител на състезанията със стари коли, той добре знаеше как се блокира противника, който ти диша във врата — просто включваш на заден ход и се забиваш в неговата предница…