— Дойдох да прибера тази кутия, нищо повече…
Кони замълча, но по физиономията й личеше, че продължава да е озадачена. Тя тикна четката за зъби в устата си, обърна му гръб и се върна в банята.
Юри с облекчение се изнесе по посока на кухнята. Първата му работа беше да скрие телефона под умивалника. После старателно изми кутията и я пусна в кофата за боклук. Не забрави да измие лъжицата, използваната преди известно време купа и вилицата. Треперещата му ръка се протегна към една висока чаша и я напълни със солидна порция ледена водка. Изпитваше огромна нужда от успокояващия ефект на алкохола. Никак не му беше приятно, че се държи като неопитен хлапак.
Върна се в хола, тръшна се отново на дивана и зачака. Нямаше никаква представа докога ще продължи това. Неволно се запита какво би станало, ако Кони заспи преди да дочака появата на някакви симптоми. Казва ли ти някой? Може би просто няма да се събуди повече…
Хвърли поглед на часовника си. Минаваше два, но от камионетката за борба с вредителите нямаше следа. Кърт не изпълни обещанието си, а това поставяше под въпрос цялата операция „Отмъщение“.
В крайна сметка заспа, въпреки неспокойните си мисли. Половин час по-късно стреснато вдигна глава, ослуша се и веднага разбра какво го беше събудило — Кони го викаше по име, но с някакъв странен глас. Сякаш се беше напила и не можеше да произнесе буквата „р“.
Скочи на крака, олюля се и неволно се опря на ръчката на дивана. Трябваха му няколко секунди за стабилизация преди да тръгне с гумени крака към спалнята на жена си. Бутна вратата и протегна врат. Кони лежеше на продъненото легло и го гледаше някак странно. Той веднага усети, че в погледа й има повече страх, отколкото обичайната враждебност.
— Какво има?
— Нещо не е наред — с труд раздвижи устните си Кони.
— Сега пък какво? — направи се на ядосан той.
— Получих стомашни спазми и повърнах — обясни на пресекулки жена му. — Тоя сладолед май не беше читав…
— Ако нещо е било развалено, това по-скоро е била пицата — възрази Юри. — Лично аз винаги имам стомашни проблеми когато ям пица с аншоа.
— Нищо ми няма на стомаха — поклати глава Кони.
— Какъв ти е тогава проблемът? — гневно се втренчи в нея Юри.
— Не мога да гледам телевизия — отвърна жена му, произнасяйки с доста усилия съгласните. — Виждам двойно… Пред мен има два телевизора…
— Тогава го изключи и се опитай да заспиш — посъветва я Юри. — Вече е много късно.
— Не мога да заспя — проплака Кони. — Имам чувството, че съм напомпана с нещо и ме е страх, че виждам двойно!
— Опитай да покриеш подутото си око — предложи Юри. Кони послушно вдигна ръка.
— Е?
— Сега е по-добре — промърмори тя. — Виждам само един телевизор.
— Извикай ме, ако всичко това продължава — рече той и започна да се оттегля към вратата.
— Имам и друг проблем — спря го със завален глас Кони. — Жадна съм. Устата ми е пресъхнала като стара кост…
— Ами изпий чаша вода — посъветва я Юри и понечи да затвори вратата.
— Страх ме е да стана! — извика Кони. — Преди малко ми стана лошо и за малко не паднах!
— Нищо чудно, при всичките тези тлъстини — промърмори Юри.
— Моля те, донеси ми вода!
Юри се запита дали жаждата на жена му има нещо общо с погълнатата отрова. За двойното виждане и заваления говор беше сигурен — те с положителност се дължаха на токсина. Тревожеше го обаче повръщането. Би било трагично ако се окаже, че жена му е изхвърлила по-голямата част от отровата само защото е прекалил с дозата… От друга страна гаденето би могло да е предизвикано от все още неусвоените токсини. Познанията му за ботулизма бяха доста повърхностни и бяха свързани предимно с опитните мишки, кучетата и маймуните.
— Добре, ще ти донеса вода — рече на глас той.
— Може би трябва да отида в болница — прошепна Кони без да произнася буквата „б“.
— Не ставай смешна! — сряза я Юри. — Никой не ходи в болница за някакви болки в стомаха.
— Страх ме е. Чувствам се странно…
— Отивам за вода — рече Юри, затвори след себе си и се насочи към кухнята. Историята ставаше далеч по-изнервяща, отколкото беше очаквал. Ако в този момент я прегледа лекар, той вероятно ще бъде в състояние да й постави вярната диагноза. Поднесе една чаша под крана на умивалника, но в същия момент на вратата силно се почука. Юри подскочи, обзет от внезапен страх. Състоянието му можеше да разбере само човек, който се е родил и живял в тоталитарна страна. И неговото гърло пресъхна. Принуди се да отпие няколко глътки вода, придържайки чашата с две ръце.