— Имаш пет секунди! — сбърчи вежди Лори.
— Изненадата е, че този уикенд отново заминаваме за Европа — забързано рече Пол. — В петък ще вземем конкорда за Париж, а оттам ще направим връзка с някой полет за Будапеща. Трябва да ти кажа, че напоследък това е една от най-модните туристически дестинации в Европа и няма начин да не ти хареса. Вече съм резервирал апартамент в „Хилтън“, който е на самия бряг на Дунав!
Изражението на лицето й го накара да смени тона си:
— Но какво има?
— Не мога да замина за Будапеща през уикенда.
— Защо?
— Имам страшно много да наваксвам в службата — притеснено се усмихна Лори. — Никога досега не съм си позволявала толкова висока купчина папки върху бюрото!
— Не! — смаяно промълви Пол. — Не можеш да разваляш нашите уикенди заради някаква си работа! За нея разполагаш с цяла седмица!
— Много съм претрупана — рече извинително Лори. — Вчера изгубих почти цял ден за случая с онзи скинар, от който се интересува ФБР. А през това време ми се трупа и друга работа…
Пол въздъхна и извъртя очи.
— Ето какво ще направим — промълви след кратка пауза той. — Никакви забавления до края на седмицата! В края на краищата днес е едва вторник. Ще отложим дори балета в четвъртък вечер, въпреки че се молих на колене, за да сдобия с билетите. Но той не е толкова важен, колкото уикенда в Будапеща!
— Не мога да замина! — отсече с нетърпящ възражение глас Лори, помълча известно време и хвърли кос поглед към мъжа, за когото почти се беше сгодила. Той гледаше пред себе си и едва забележимо поклащаше глава.
— Признавам, че това е изненада за мен — промълви най-сетне Пол. Кимането му стана по-енергично, но очите му продължаваха да гледат надолу. — Бях толкова сигурен, че ще се зарадваш!
— С удоволствие бих разгледала Будапеща — смекчи тон Лори. — Но за съжаление имам и други задължения…
— Мисля, че не е здравословно да позволяваш на работата да контролира живота ти — промълви Пол и най-сетне насочи черните си очи в лицето й. — Нямаме много време на този свят…
— Е, това вече не е честно — отвърна с леко раздразнение Лори. — Истинската причина да отскочим до Париж беше твоята работа, нали? Разбира се, удоволствието беше огромно и се забавлявахме отлично, но след като ти си беше свършил работата… Предполагам, че и за Будапеща схемата ще бъде същата. Искам да кажа, че отиваш там по работа… С други думи, ти също работиш през почивните дни, защо да не го правя и аз?
— Различно е — поклати глава Пол.
— Наистина ли? — изгледа го продължително Лори. — Не виждам с какво.
Той отвърна на погледа й и лицето му бавно почервеня.
— За мен е различно само дотолкова, доколкото аз не мога да работя в Будапеща — подхвърли тя.
— Има и други разлики! — сопнато отвърна той.
— Например?
Пол замълча, въздъхна и поклати глава:
— Всъщност, няма значение…
— Сигурно има, иначе не би бил толкова разстроен — засече го тя.
— Разстроен съм, защото не искаш да заминем.
— Напротив. Искам, но не мога — поясни Лори. — Надявам се, че ме разбираш, нали?
— Може би — кимна с леко колебание Пол.
— Всъщност, ти с какво точно се занимаваш? — попита тя и изведнъж си спомни, че снощи и Джак беше задал същия въпрос. До този момент не й беше хрумвало да пита и наистина нямаше представа за деловата дейност на Пол. Просто беше приела, че на даден етап той сам ще й каже. Всички мъже в живота й говореха само за работата си и в този смисъл Пол беше истинско облекчение. Но сега започна да й се струва странно, че няма никаква представа от естеството на бизнеса му.
— Има ли значение? — недоволно отвърна той.
— Няма — отвърна след кратко колебание Лори. Прецени, че обратният отговор сигурно щеше да го обиди. — А и не виждам смисъл да се караме…
— Права си — кимна Пол. — Съжалявам за начина, по който реагирах. Проблемът е там, че аз не мога да не замина. А сам ще ми бъде скучно и отегчително…
— Благодаря за тези думи, благодаря и за поканата — отвърна с лека усмивка Лори. — За съжаление аз просто не мога да пътувам всеки уикенд. Нека не забравяме, че последните три все бяхме на път, нали?
— Много добре те разбирам — кимна Пол.
Тя замислено го погледна. Не беше сигурна в последното му изявление.
Един линкълн „таункар“ ги чакаше пред къщата. Пол го беше повикал по радиото. Каза, че са в една посока и й предложи да я откара. Първата му среща за деня била в сградата на Обединените нации. Това отново пробуди любопитството на Лори по отношение на бизнеса му. Понечи да го попита с кого има среща, но след кратко колебание се отказа. Мотивите й щяха да бъдат твърде прозрачни.