— Да — кимна Лори.
— Нали ти казах? — извърна се Шърли към мъжа си, сякаш за да сложи точка на проточил се спор. — „Който нож вади, от нож умира“… Матей, двадесет и шеста глава.
— Имате ли представа с какво оръжие е бил прострелян? — попита Честър.
— Не и едва ли някога ще разберем — поклати глава Лори.
— Но куршумът ще бъде подложен на експертиза. По него има шанс да бъде открито и оръжието, стига да е регистрирано…
— Само веднъж ли е прострелян?
— Доколкото ни е известно — да — кимна леко притеснено Лори. Това вече навлизаше в сферата на следствената тайна.
— Значи е малко вероятно да е било някое от неговите оръжия — промърмори Честър, обръщайки се към жена си. — В противен случай щеше да е надупчен като решето…
— Много оръжия ли имаше синът ви? — попита Лори.
— Цял куп пищови — кимна Шърли. — Заради тях загази втория път. Мислехме, че ще го вкарат в затвора… Не знам какво намират мъжете в тези пушкала!
— Е, стига де! — намеси се Честър. — Не всички оръжия са лоши.
— Ако питаш мен — всичките са такива! — троснато рече Шърли. — И най-вече автоматичните… — Обърна се към Лори и добави: — Точно по този начин загази Брад… Започна да продава бойни пушки!
— А откъде ги вземаше? — неволно потръпна Лори. Не можеше да си представи, че един скинар може да продава бойни оръжия насред Ню Йорк.
— Не знаем точно — поклати глава Честър. — Знаем, че идват от България, където вероятно са и произведени. Натъкнах се на няколко бройки, скрити в обора.
— Ужасно! — промълви Лори. Реакцията й беше тривиална, но за сметка на това искрена. Професионалният й интерес към огнестрелните рани не беше от вчера и тя ги познаваше далеч по-добре от останалите си колеги. Със сигурност беше аутопсирала и някоя от жертвите на клиентите на Брад Касиди.
— Бихме искали да ви попитаме още нещо — рече с прекъсващ глас Шърли. — Много ли е страдало момчето ни?
Лори отмести поглед от лицето й и направи опит да подбере думите си. Не обичаше да избира между истината и състраданието. Нямаше никакво съмнение, че Брад Касиди е бил подложен на жестоки изтезания, но каква полза да казва това на опечалените му родители? От друга страна страшно мразеше да лъже…
— Говорете без да се притеснявате — сякаш усети мислите й Честър.
— Куршумът в главата предполага, че е умрял моментално — отвърна Лори, изведнъж открила изход от тази ситуация. Този отговор не беше напълно откровен, тъй като избягваше въпроса на Шърли, но от друга страна не беше и лъжа. А самите Касиди трябваше да решат дали да попитат за събитията, предхождащи смъртта на сина им.
— Слава Богу! — с облекчение въздъхна Шърли. — Той съвсем не беше ангелче и ни създаваше много проблеми, но аз бях дълбоко разстроена от мисълта, че е страдал…
Лори реши, че сега е времето да прекрати този разговор.
— Радвам се, че успяхме да ви бъдем полезни — рече тя и побърза да стане на крака. — Ако има още нещо, спокойно можете да ми звъннете…
Честър и Шърли също се изправиха. Изпитваха чувство на благодарност към Лори и бащата топло разтърси ръката й. Тя им подаде една визитка, изведе ги от тясната стаичка и ги изпрати до вратата.
Последна размяна на любезности, след което автоматът най-сетне щракна зад гърба на посетителите. От устата й излетя въздишка на облекчение.
— Хей, да не би да си правила идентификация на случай, който не ми е известен? — подвикна Джордж Фонтуърт. В ръката си продължаваше да държи списъка със случаите, на които предстоеше аутопсия.
— Не — поклати глава Лори. — Това бяха родителите на един от вчерашните случаи… — Все още потръпваше от ужас, представяйки си как Брад Касиди продава бойни автомати на клиентите си, вероятно скинари като него. От вчерашния си разговор със специален агент Гордън Тирел научи, че това смъртоносно оръжие в ръцете на фанатизираните скинари си е чиста проба покана за катастрофа, особено след като разните неонацистки организации започват да ги наемат за ударни отряди.
Накъде върви светът, Господи, тревожно се запита тя. Убеждението й, че властите трябва да установят строг контрол върху продажбата на оръжия стана още по-силно.
Десета глава
Вторник, 19 октомври, 11.15 ч.
Юри остави мотора да работи и слезе да отвори вратата на гаража. Гледката на камионетката за борба с вредителите го накара да се усмихне, въпреки че залиташе от умора след дългия работен ден. Фактът, че машината е тук и чака празничния ден, беше източник на огромно задоволство за изтерзаната му душа, придаваше смисъл на мъките и страданията му. Вкара таксито и побърза да затвори широката гаражна врата. Никой не биваше да вижда камионетката.