— Странното е, че откриваш една от тях във фирма за продажба на килими — погледна го Лу. — Може би са празнували нещо…
— Да се върнем на твоя проблем — махна с ръка Джак. — Как ще вземеш решение да кажеш ли на Лори какво си открил за новото й гадже?
— Честно казано, не знам — въздъхна детективът. — Може би съм се надявал, че ти ще предложиш да свършиш тая работа…
— Забрави — поклати глава Джак. — Играта си е твоя. Ти си измъкнал информацията, ти ще решиш какво да правиш с нея.
— Работата е там, че има и още — въздъхна след кратко мълчание Лу.
— Какво? — моментално наостри уши Джак.
— Открих с какъв бизнес се занимава…
— И това ли го има в полицейското му досие?
— Аха… Този човек продава оръжие.
Ченето на Джак увисна от изненада. В представите му търговията с оръжие беше нещо много по-опасно от притежанието на няколко грама кокаин.
— Бил е нещо като официален вносител на български автомати АК–47 — добави Лу. — Поне до 1994 година, когато тези оръжия са забранени със специален закон, заедно с още осемнадесет вида полуавтоматични пушки…
— Това е сериозна работа — промърмори Джак.
— Разбира се, че е сериозна. Тези български калашници са изключително популярни сред крайнодесните милиции и други екстремистки организации.
— Имах предвид Лори — въздъхна Джак. — Имаш ли представа за нейното отношение към контрола над оръжията?
— Не съвсем — призна Лу.
— Тогава нека те информирам — ако зависеше от нея, тя без колебание би обезоръжила цялата страна, включително патрулните полицаи. Писала е дисертация върху темата за огнестрелни рани…
— Никога не ми е споменавала това — каза с леко обиден вид Лу.
— Според мен фактът, че годеникът й търгува с оръжие е много по-важен от присъдата за притежание на наркотици — отсече с нетърпящ възражение тон Джак.
— Това означава ли, че ще й съобщиш новината?
— О, по дяволите! — простена Джак. — Нима ти няма да го направиш? Нали ще ме пита откъде знам и аз при всички случаи трябва да спомена името ти?
— Нищо — запъна се Лу. — Просто съм убеден, че ще го направиш по-добре от мен. Между вас има далеч повече общи неща…
— Страхливец! — изгледа го презрително Джак.
— А бе и ти не си голям смелчага, ама нейсе! — раздразнено отвърна Лу. — В случая ще ти бъде по-лесно, просто защото се виждате всеки ден…
— Ще си помисля — реши след кратък размисъл Джак. — Но нищо не ти обещавам, да знаеш!
Телефонът иззвъня и той грабна слушалката. Гласът му прозвуча почти гневно, но той бързо се овладя. Насреща беше Марлийн Уилсън от рецепцията.
— Надявам се, че не ви безпокоя, доктор Степълтън — пропя тя с мелодичния си южняшки акцент.
— В никакъв случай — отвърна Джак. — Какво има?
— В приемната се появиха едни господа, които настояват да ви видят. Очаквате ли някого?
— Доколкото си спомням, не — отвърна озадачено Джак. — Въпросните господа нямат ли си имена?
— Момент — каза Марлийн.
— Хей, аз трябва да бягам — надигна се Лу. — По-добре да изчезвам преди да съм се сблъскал с Лори…
— Обаждай се — махна му за сбогом Джак. — Рано или късно ще трябва да решим какво да правим с тази важна информация, до която си се докопал…
Лу кимна и излезе.
Миг по-късно Марлийн се върна на телефона.
— Господата Уорън Уилсън и Флаш Томас — съобщи тя. — Какво да им предам?
— Пресвети Боже! — ококори се Джак. — Нека се качат!
Ръката му бавно остави слушалката. Не можеше да повярва, че Уорън ще дойде на визита в Съдебна медицина. Няколко пъти го беше канил, просто за да му покаже с какво си вади хляба. Това беше част от плана му да го накара да завърши гимназия, но Уорън категорично заяви, че ще се появи в морга само с краката напред.
Стана и придърпа резервния стол за гости, който беше изправен до стената. После излезе в коридора и се насочи към асансьорите. Изчисленията му бяха почти перфектни, тъй като в момента, в който се изправи пред тях, вратата се плъзна встрани и на етажа се появиха колегите му от баскетболния корт.
— Тук вони! — направи гримаса Уорън, после се усмихна и протегна ръка: — Как си, бе човече?
Джак плесна отворената му длан, сякаш се намираха на корта. Повтори процедурата и с Флаш, който очевидно беше далеч по-впечатлен от обстановката.
— С изключение на вашето посещение, всичко е както обикновено — отвърна той. — Изненадан съм от появата ви тук, момчета.
Обърна се и ги поведе по коридора.
— Това място мирише доста странно — отбеляза Флаш.
— Прилича ми на болница — добави Уорън.
— В такава болница не ми се влиза — нервно се усмихна Флаш.