— А той разбираше ли се с другите от семейството ви?
— Ха! — изгледа го с блеснал поглед Флаш. — Откакто са се оженили, никой от семейството ми не говори с тях. И с двамата!
— Намерих досието — обади се в слушалката Рандолф и Джак моментално насочи вниманието си към него. — Пред мен е медицинското заключение.
— Какво пише вътре?
— Лекуващият лекар доктор Майкъл Купър е поставил диагноза status asthmaticus, завършила със смърт — започна Рандолф. — Пациентката с години е страдала от астма, била е многократно хоспитализирана и посещавана от екипи на Бърза помощ. Имала е силно наднормено тегло, което положително не й е помогнало при фаталната криза. В допълнение е страдали и от алергия.
— Разбирам — кимна Джак. — А вие лично прегледахте ли тялото?
— Разбира се, че го прегледах! — мрачно отговори Рандолф, явно обиден от въпроса.
— Според професионалното ви мнение, имаше ли по него следи от битово насилие?
— Ако имаше такива, аз със сигурност щях да извърша проклетата аутопсия! — извика извън себе си Рандолф.
— Някакви признаци на задушаване? — продължи невъзмутимо Джак. — Например локални кръвоизливи в склерата, или нещо подобно?
— Такива въпроси ме обиждат! — изстреля в отговор колегата му.
— А взехте ли токсикологически проби?
— Не е правена аутопсия! — сопнато отвърна Рандолф. — Ние не вземаме токсикологически проби от тяло, което не е аутопсирано, а доколкото знам и вие не го правите!
След тези думи линията прекъсна. Джак вдигна вежди и бавно остави слушалката.
— Доста чувствителен тип — промърмори той. — Но в негова защита трябва да се посочи, че липсата на дипломатичност у мене направо е пословична. Надявам се, че разбрахте за какво става въпрос…
Двамата посетители едновременно кимнаха.
— Човекът твърди, че няма следи от битово насилие — въздъхна Джак. — Честно казано, аз не го считам за най-добрия съдебен лекар на света, но разпознаването на битово насилие в нашата професия е нещо елементарно…
— А защо го попита за токсикологията? — попита Уорън.
— При токсикологическите проби се откриват евентуалните следи от отрова — поясни Джак. — Доста често, при това…
Уорън стрелна с поглед Флаш.
— Държите ли да продължавам да ровя в тази история? — внимателно попита Джак.
Флаш кимна, помълча малко и изръмжа:
— Сигурен съм, че той я е убил.
— Защо мислиш така? — вдигна вежди Джак. — Нали чу какво каза онзи от Бруклин?
— Защото тя не беше болна нито от астма, нито от алергия!
— Сигурен ли си? — смаяно го изгледа Джак.
— Да, сигурен съм — натъртено рече Флаш. — Аз съм й брат, забрави ли? Чувах се с нея поне два пъти седмично и мога да ти кажа, че нямаше никакви оплаквания! За последен път е боледувала, когато беше на десетина годинки…
— Това хвърля съвсем нова светлина върху случая — бавно промълви Джак.
— Какво още можеш да направиш? — попита Уорън.
— Мога да се свържа с лекуващия лекар… Онзи, който я е поел в болницата Кони Айлънд.
Откри номера лесно, просто защото указателят продължаваше да лежи на бюрото му, разтворен на сектора с болниците. Помоли телефонистката да го свърже с доктор Майкъл Купър, изчака го да се появи и му се представи с обичайните обяснения. За разлика от Рандолф, доктор Купър се оказа отзивчив и приветлив човек, който очевидно нямаше нищо против изясняването на случая.
— Да, спомням си Кони Давидов — каза той. — Почти безнадежден случай, защото я докараха в много тежко състояние. Екипът на бърза помощ я заварва полумъртва, с едва доловимо и разпокъсано дишане. Припаднала в банята, където я намира съпругът й. Била е моментално подложена на кислородна вентилация, но когато я докараха в организма й имаше високо количество въглероден двуокис и ниско кислородно захранване на артериите. След интензивната вентилация тези показатели значително се подобриха, но клиничното й състояние остана без промяна. Липсваха периферни рефлекси, зениците й бяха разширени и фиксирани, енцефалограмата й беше една права линия… На практика не бяхме в състояние да направим много…
— Как ви звучеше гръдният й кош? — попита Джак.
— Чист, поне в момента, в който я докараха — отвърна доктор Купър. — Но това не беше изненада, особено на фона на ниската кислородна сутурация и силната ацидоза. Всички мускули бяха парализирани, включително гладките мускули. Отчитайки теглото й, може да се каже, че беше като кит, изхвърлен на сушата…
— Съмнения за инфаркт?
— Никакви — без колебание отвърна Купър. — Въпреки изключително бавния пулс, ЕКГ-то й беше в нормални граници. Измененията, доколкото имаше такива, се дължаха на пониженото количество артериален кислород…