Бил назначен на неопределена служба с личен характер — докато бил с Коуди, изпълнявал подред ролята на стюард, помощник-капитан, капитан, секретар и дори тъмничар, тъй като трезвият Дан Коуди знаел какви пакости би могъл бързо да направи пияният Дан Коуди и затова се подсигурил срещу такава случайност, като все повече и повече се доверявал на Гетсби. Споразумението траяло пет години, през които корабът обиколил три пъти континента. То можело да трае неопределено дълго време, ако не станало така, че една вечер в Бостън Ела Кей се качила на борда и седмица по-късно гостоприемството на Дан Коуди се свършило — той умрял.
Спомням си портрета му горе в спалнята на Гетсби, посивял, цветущ мъж със сурово, безизразно лице — пионерът-пияница, който на определен етап от американския живот донесе на Източното крайбрежие дивашкото насилие на публичния дом и на кръчмата от Далечния запад. Косвено се дължеше на Коуди, че Гетсби пиеше толкова малко. Понякога на веселите гуляи жените мокрели косата му с шампанско, но той си създал навика да не се докосва до алкохола.
И именно от Коуди наследил пари — по завещанието му били оставени двайсет и пет хиляди долара. Той не ги получил. Никога не можал да разбере какво законно средство било използвано срещу него, но онова, което останало от милионите, отишло непокътнато в ръцете на Ела Кей. Той си останал с изключително подходящото си образование. Неясните контури на Джей Гетсби се изпълнили със съдържанието на един човек.
Той ми разказа всичко това много по-късно, но аз съм го поставил тук с цел да разпръсна онези първи фантастични слухове за миналото му, в които нямаше и следа от истина. Освен това ми го разказа в момент на обърканост, когато бях стигнал дотам да вярвам всичко и нищо за него. И тъй, аз се възползувам от това кратко прекъсване, докато Гетсби, така да се каже, си поеме пъх, за да разчистя тази мрежа от погрешни представи.
То беше прекъсване и на връзката ми с неговите работи. В продължение на няколко седмици нито го видях, нито чух гласа му по телефона — бях повечето в Ню Йорк, като се разкарвах насам-натам с Джордън и се мъчех да спечеля благоволението на възрастната й леля, — но най-после наминах в къщата му една неделя следобед. Не бях стоял и две минути, когато някой доведе Том Бюканан на чашка. Аз, естествено, се сепнах, но истински изненадващото беше, че това не бе станало по-рано.
Бяха компания от трима души на коне — Том, някакъв човек на име Слоун и една хубава жена в кафяв костюм за езда, която беше идвала и преди.
— Радвам се да ви видя — каза Гетсби, застанал на верандата си. — Радвам се, че се отбихте.
Като че ли това имаше значение за тях.
— Моля, седнете. Вземете си цигари или пури. — Той обиколи бързо стаята, натискайки звънци. — Само след минутка ще ви донесат нещо за пиене.
Беше дълбоко развълнуван от обстоятелството, че Том се намираше там. Но той изобщо щеше да се чувства неспокоен, докато не ги почерпеше, съзнавайки смътно, че бяха дошли само за това. Мистър Слоун не искаше нищо. Лимонада? Не, благодаря. Малко шампанско? Съвсем нищо, благодаря… Съжалявам.
— Добре ли пояздихте?
— Пътищата тук са много добри.
— Предполагам, че автомобилите…
— Даа.
Подтикван от непреодолим импулс, Гетсби се обърна към Том, който бе приел запознанството като чужд човек.
— Струва ми се, че сме се срещали някъде по-рано, мистър Бюканан.
— О, да — каза Том, рязко учтив, но очевидно не си спомняше. — Вярно, срещали сме се. Спомням си много добре.
— Преди около две седмици.
— Точно така. Вие бяхте с Ник.
— Познавам съпругата ви — продължи Гетсби почти нападателно.
— Тъй ли?
Том се обърна към мене:
— Тук близо ли живееш, Ник?
— В съседната къща.
— Така ли?
Мистър Слоун не взе участие в разговора, само се облягаше високомерно в стола си; жената също не каза нищо — докато неочаквано, след две уискита със сода стана сърдечна.
— Ние всички ще дойдем на следващия ви гуляй, мистър Гетсби — предложи тя. — Какво ще кажете?
— Разбира се, ще ми направите голямо удоволствие.
— Добре — каза Слоун без особена благодарност. — Е, смятам, че трябва да си ходим.
— Моля, не бързайте — настоя Гетсби. Сега той се владееше и искаше да опознае повече Том. — Защо не… защо не останете за вечеря? Няма да се изненадам, ако някои други хора наминат от Ню Йорк.
— Вие елате на вечеря с мен — каза дамата възторжено. — И двамата.
Това включваше мен. Слоун стана.
— Хайде — каза той, но само на нея.
— Говоря сериозно — настоя тя. — Ще ми бъде страшно приятно. Има много място.