— О, това било всичко… — Том се облегна назад, почуквайки дебелите си пръсти един в друг като пастор. — Вие сте луд! — избухна той. — Не мога да говоря за онова, което е станало преди пет години, защото тогава не съм познавал Дейзи — и да пукна, ако виждам как сте могли да се доближите и на една миля до нея, освен ако сте донасяли бакалските продукти до задната врата. Но всичко останало е чиста лъжа. Дейзи ме обичаше, когато се омъжи за мен, обича ме и сега.
— Не — каза Гетсби, като поклати глава.
— И все пак ме обича. Бедата е, че понякога й хрумват глупави мисли и тя не знае какво прави. — Той кимна мъдро. — А още повече и аз обичам Дейзи. От време на време се спускам в някоя авантюрка и ставам глупак, но винаги се връщам и в дъното на сърцето си винаги я обичам.
— Ти си отвратителен — каза Дейзи. Тя се обърна към мен и гласът й, спаднал с една октава, изпълни стаята с пронизващо презрение: — Знаеш ли защо напуснахме Чикаго? Изненадана съм, че не са ти разказали за онази авантюрка.
Гетсби направи няколко крачки и застана до нея.
— Дейзи, всичко това е вече свършено — каза с жар той. — Сега то няма никакво значение. Просто му кажи истината — че никога не си го обичала — и всичко ще се заличи завинаги.
Тя го погледна с празен поглед.
— Та как бих могла да го обичам?
— Никога не си го обичала.
Тя се поколеба. Погледът й се спря на Джордън и на мен някак умолително, сякаш най-после разбра какво прави, и като че ли през всичкото време изобщо не беше възнамерявала да направи каквото и да било. Но сега то беше сторено. Вече беше твърде късно.
— Никога не съм го обичала — каза тя с доловима неохота.
— Нито в Капиолани? — запита изведнъж Том.
— Нито там.
От балната зала долу на горещи въздушни вълна се носеха заглушителнн и притъпени акорди.
— Нито в деня, когато те отнесох долу на ръце от „Пънч Бауъл“, за да не се измокрят обувките ти? — В тона му имаше дрезгава нежност. — Дейзи?
— Моля ти се, недей. — Гласът й беше студен, но ненавистта беше изчезнала от него. Тя погледна Гетсби. — Ти виждаш, Джей — каза тя, но когато се опита да запали цигара, ръката й трепереше. Внезапно хвърли цигарата и горящата клечка на килима.
— О, ти искаш твърде много! — извика тя на Гетсби. — Сега те обичам — не е ли достатъчно? Не мога да изменя миналото. — Дейзи се разплака безпомощно. — По-рано наистина съм го обичала, но съм обичала също и теб.
Очите на Гетсби се отвориха и затвориха.
— Обичала си също и мен? — повтори той.
— Дори и това е лъжа — каза разярено Том. — Не е и помисляла за вас. Та между Дейзи и мен има неща, които вие никога не ще узнаете, които и двамата не ще забравим никога.
Думите като че ли се врязваха физически в Гетсби.
— Искам да поговоря с Дейзи насаме — настоя той. — Сега тя е развълнувана и…
— Дори и насаме не ще мога да кажа, че никога не съм обичала Том — призна тя с жален глас. — Няма да е вярно.
— Разбира се, че няма — съгласи се Том. Тя се обърна към съпруга си:
— Като че ли това има значение за теб.
— Разбира се, че има. Ще се грижа по-добре за теб отсега нататък.
— Не разбирате — каза Гетсби с тревожна нотка в гласа си. — Вие вече няма да се грижите за нея.
— Няма ли? — Том отвори широко очи и се засмя. Сега вече можеше да си позволи да проявява хладнокръвие. — И защо?
— Дейзи ще ви напусне.
— Глупости.
— Все пак ще го направя — каза тя с видимо усилие.
— Тя няма да ме напусне! — Изведнъж думите на Том сякаш надвиснаха над Гетсби. — Положително не заради един обикновен мошеник, дето ще трябва да открадне пръстена, който ще сложи на ръката й.
— Няма да търпя това! — извика Дейзи. — О, моля ви се, нека да излезем.
— Кой сте вие изобщо? — избухна Том. — Вие сте един от онази банда, която се навърта около Майер Улфсхайм — това поне зная. Аз направих известно малко проучване на работите ви и утре ще го продължа.
— Можете да направите каквото ви е угодно, приятелю — каза спокойно Гетсби.
— Открих какви са били вашите „дрогерии“. — Той се обърна към нас и заговори бързо: — Той и този Улфсхайм купили един куп дрогерии на забутани улици тук и в Чикаго и тайно продавали уиски. Това е една от аферите му. Познах го, че е контрабандист на спиртни напитки, още щом го видях, и не съм се излъгал.
— Е, та какво? — каза учтиво Гетсби. — За вашия приятел Уолтър Чейс съвсем не беше унизително да ни стане съдружник.
— И вие го оставихте сам да се пече на огъня, нали? Оставихте го да лежи един месец в затвора в Ню Джързи. Трябва да чуете какво говори Уолтър за вас.
— Той дойде при нас напълно фалирал. Беше много доволен да пипне малко пари, приятелю.