Нинив, която се носеше във въздуха с грейнали очи, отвърна:
— Веднага ще ме пуснеш, или… — Изведнъж на лицето й се изписа изумление и отчаяние. Устата й замърда беззвучно.
Амирлин изправи гръб и размърда раменете си.
— Все още не знаеш всичко, нали така, дете? Дори и една стотна от всичкото. Не подозираше, че мога да ти отрежа достъпа до Верния извор. Все още го усещаш, но можеш да го докоснеш толкова, колкото рибата може да докосне луната. Когато научиш достатъчно, за да бъдеш издигната в ранг на пълно сестринство, никоя жена няма да може да ти го направи. Колкото по-силна ставаш, толкова повече Айез Седай ще бъдат необходими, за да те заслонят от достъпа към Извора пряко волята ти. Сега вече държиш ли да се учиш? — Нинив стисна устните си в плътна черта и я изгледа мрачно. Амирлин въздъхна. — Ако потенциалът ти беше с едно косъмче по-малък, дете, щях да те изпратя при наставницата на новачките и да й кажа да те държи до края на дните ти. Но ти ще получиш онова, което заслужаваш.
Очите на Нинив се разшириха и й остана време само колкото да извика преди да се сгромоляса върху леглото. Егвийн присви очи. Дюшекът беше тънък, а дървото отдолу — кораво.
— А сега — заяви твърдо Амирлин, — освен ако не желаете още демонстрации, да преминем към урока. По-скоро да го продължим, бих казала.
— Майко? — плахо се обади Егвийн. Тя все още не можеше и да помръдне надолу от брадичката си.
Амирлин я изгледа въпросително, а после се засмя.
— Ох. Извинявай, дете. Боя се, че заради приятелката ти те забравих. — Изведнъж Егвийн усети, че може отново да се движи и вдигна ръце, просто за да се убеди. — Готови ли сте вече и двете да учите?
— Да, майко — бързо отвърна Егвийн.
Амирлин повдигна вежда към Нинив.
След миг и Нинив промълви прегракнало:
— Да, майко.
Егвийн въздъхна облекчено.
— Добре. А сега освободете умовете си от всичко друго и си представете цвят.
Когато Амирлин ги остави, Егвийн беше плувнала в пот. Досега си беше въобразявала, че някои от другите Айез Седай са трудни за понасяне учителки, но тази усмихната, невъзмутима жена изцеждаше от нея и последната капчица усилие, и когато не оставаше нищо, тя сякаш бъркаше в теб и измъкваше още. Но урокът мина добре. Щом вратата се затвори зад Амирлин, Егвийн вдигна ръка и малко пламъче изникна на връхчето на кутрето й, а после затанцува от пръст на пръст. Не биваше да прави такива неща без присъствието на учителка — най-малкото на някоя от Посветените, която да я надзирава — но беше твърде възбудена от напредъка си, за да се притеснява от това.
Нинив се изправи и запокити възглавницата си към вратата.
— Тази… тази зла, презряна, нещастна… вещица! Светлината да я изгори дано! На рибите да можех да я хвърля! Бих й натъпкала такива неща, че да позеленее до края на дните си! Хич не ме интересува, че може да ми бъде майка! Ако ми беше паднала в ръцете в Емондово поле, щях да я науча аз… — Зъбите й изскърцаха така, че Егвийн подскочи.
Егвийн остави пламъчето да загасне и заби поглед в скута си. Много й се искаше да измисли някакъв начин да се измъкне от стаята, без да среща погледа на Нинив.
За Нинив урокът не премина добре, защото се държеше твърде сдържано. Тя никога не успяваше да постигне много, освен когато беше гневна, и тогава всичко вътре в нея избухваше. Амирлин обаче бе направила всичко възможно, за да я ободри въпреки провалите й. На Егвийн й се искаше Нинив да забрави, че тя е присъствала и е слушала всичко.
Нинив пристъпи вдървено към леглото си и остана права, втренчена в стената и стиснала юмрук. Егвийн погледна с копнеж към вратата.
— Не си виновна ти — каза Нинив и Егвийн се стресна.
— Нинив, аз…
Нинив се обърна и я изгледа.
— Не си виновна — повтори тя, сякаш не съвсем убедено. — Но ако изтървеш и дума, ще те… ще те…
— Нито думичка — бързо отвърна Егвийн. — Нищичко не си спомням.
Нинив я изгледа продължително, после кимна. И лицето й се сгърчи.
— О, Светлина, не знам дали има нещо с по-отвратителен вкус от корен на овчи език. Ще си спомня за това, ако решиш да се държиш като гъска, така че внимавай.
Егвийн присви очи. Това беше първото нещо, с което Амирлин бе възбудила гнева на Нинив. Топчица от някакво тъмно вещество, лъскаво като мас, което вонеше отвратително, изведнъж се появи в ръката й, докато Амирлин задържаше Нинив с помощта на Силата. И го натика в устата на Премъдрата и дори стисна носа й, за да я накара да го глътне. А Нинив помнеше такива неща. Егвийн бе сигурна, че нищо не може да я спре, науми ли си нещо. И въпреки успеха си с танцуващото пламъче, тя самата никога не би могла да притисне Амирлин в стената.