— Всички се боят. Но Корин Айилин може и да те послуша. Ако тя го направи, може да убеди още две-три жени. Нинив, ако достатъчно жени от Кръга се вслушат, ще станеш ли отново Премъдра? Мисля, че ти си единствената, която не би се преклонила пред Малена. Ти просто нямаш представа каква е.
— Ще стана. — „Пътят назад…“ Не! „Това са моите хора!“ — Слагай си наметалото и ще идем при Корин.
Марин се колебаеше дали да излезе от хана и когато Нинив я повлече навън, започна да се запъва от стъпало на стъпало, да се присвива и да се озърта боязливо.
Преди да изминат и половината път до къщата на Корин, Нинив забеляза някаква висока кльощава жена — крачеше бързо покрай отсрещната нива и блъскаше ечемичените класове с дебел върбов клон. Беше кокалеста и в нея се долавяше някаква злобна сила. Устата й беше стисната в яростно упорство. Кен Буйе притичваше прегърбен след нея.
— Малена. — Марин придърпа Нинив между две съседни къщи и зашепна, като че ли се боеше, че жената ще ги чуе от другата страна на моравата. — Знаех си, че Кен ще я доведе.
Нещо накара Нинив да се озърне през рамо. Зад нея се бе изправила сребърна арка, достигаща от едната къща до другата, с бяло сияние. „Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.“
Марин изпищя сподавено.
— Видя ни. Светлината да ни е на помощ, идва насам!
Високата жена зави през Моравата към тях. Крачеше бавно, като че ли за тях не съществуваше никаква надежда за спасение, и жестоката й усмивка се разширяваше с всяка следваща стъпка. Марин задърпа Нинив за ръкава.
— Трябва да бягаме! Трябва да се скрием, Нинив, хайде. Кен сигурно й е казал, че си тук. Тя мрази дори само да й споменават за теб.
Сребърната арка прикова очите на Нинив. „Пътят назад…“ Разтърси глава, мъчейки се да си спомни. „Това не е истинско.“ Извърна поглед към Марин. Страхът беше изкривил лицето на жената. „Трябва да си непреклонна, за да оцелееш.“
— Моля те, Нинив. Тя вече ме видя с теб. Видя ме! Моля те, Нинив!
Малена се приближаваше, неумолимо, безжалостно. „Моите хора.“ Арката сияеше. „Пътят назад. Не е истинско.“
Нинив изхлипа, дръпна ръката си от вкопчилата се Марин и се хвърли към сребристия блясък.
Писъкът на Марин я прониза.
— Заради обичта на Светлината, Нинив, помогни ми! ПОМОГНИ МИ!
Сиянието я обгърна.
С широко отворени очи Нинив се измъкна през арката, едва забелязвайки Айез Седай. Викът на Марин още кънтеше в ушите й. Дори и не трепна, когато изляха студената вода отгоре й.
— Измита си и си пречистена от фалшива гордост. Измита си и очистена от измамна амбиция. Идеш при нас измита и пречистена, в сърце и душа. — След като Червената аджа отстъпи, Шериам се приближи и хвана Нинив за ръката.
Нинив се стресна и осъзна коя е и къде се намира. Стисна с две ръце яката на Шериам.
— Кажи ми, че не беше истинско! Кажи ми!
— Лошо ли беше? — Шериам се освободи от ръцете й, сякаш привикнала на такава реакция. — Всеки път е все по-лошо, а третия път е най-тежко.
— Оставих приятелката си… Оставих хората си… В Ямата на ориста, за да се върна. — „Моля те, о, Светлина, нали не беше истинско. Аз всъщност не… Трябва да накарам Моарейн да си плати. Трябва!“
— Винаги се появява някаква причина да не се върнеш, нещо, което да те задържи или да те отвлече. Този тер-ангреал ти заплита примки от неща, извлечени от собствения ти разсъдък, затяга ги, здрави и силни, по-яки от стомана и по-смъртоносни от отрова. Тъкмо затова го използваме за изпитание. Трябва да искаш да бъдеш Айез Седай повече от всичко друго на света, толкова, че да можеш да се изправиш пред всичко, да се сражаваш, освободена от всичко, за да го постигнеш. Бялата кула не може да приеме по-малко. Това е, което искаме от теб.
— Искате твърде много. — Нинив се втренчи в третата арка. „Третия път е най-тежко. Какво може да е по-тежко от онова, което току-що направих?“
— Добре — каза Шериам. — Ти се стремиш да станеш Айез Седай, да преливаш Единствената сила. Никоя жена не трябва да пристъпва към това без страх и благоговение. Страхът ще те държи нащрек. Предпазливостта ще съхрани живота ти. — Тя извърна Нинив срещу арката, но не отстъпи веднага. — Никой не ще те накара насила да влезеш трети път, дете.
Нинив облиза устни.
— Ако се откажа, ще ме изхвърлите от Кулата и никога повече не ще ми позволите да се върна. — Шериам кимна. — А това е най-тежкото. — Шериам отново кимна. Нинив си пое дъх. — Готова съм.