Дланите й потръпнаха от внезапната болка, която досега не бе усетила. В средата на всяка стърчеше дълъг черен трън. Шериам ги измъкна внимателно и Нинив почувства хлада на Изцерението от докосването на Айез Седай. След като тръните бяха измъкнати, остана само цо един малък белег.
Шериам я изгледа навъсено.
— Не трябваше да останат белези. Но как са те проболи само два, и то така точно в двете длани? Ако си се оплела в някакъв трънак, щеше цялата да си покрита с драскотини и тръни.
— Щях — отвърна горчиво Нинив. — Може би съм решила, че съм платила достатъчно.
— Винаги има цена — съгласи се Айез Седай. — А сега ела. Ти вече си плати първата цена. Вземи това, за което си платила. — И леко подбутна младата жена пред себе си.
Едва сега Нинив осъзна, че в залата има още много Айез Седай. Беше се появила и Амирлин, увита в своя многоцветен епитрахил, с по една Айез Седай с шал от всяка Аджа, застанали от двете й страни, и всички те гледаха в нея. Нинив си спомни указанията на Шериам и коленичи пред Амирлин. Тъкмо тя държеше последния потир и тъкмо тя леко го наклони над главата й.
— Измита си и си пречистена от Нинив ал-Мийра от Емондово поле. Измита си и си очистена от всички връзки, обвързващи те със света. Идеш при нас измита и пречистена, в сърце и душа. Ти си Нинив ал-Мийра, Посветената на Бялата кула. — Тя връчи празния потир на една от сестрите и изправи Нинив на крака. — Сега си впечатана към нас.
Тъмно сияние изпълваше очите на Амирлин. Нинив потръпна — не от голотата и не от влагата по тялото си.
Глава 24
Нови приятели и стари врагове
Егвийн последва Посветената по коридорите на Бялата кула. Пана и живописни платна покриваха стените, толкова бели, колкото блестяща бе кулата отвън. Бялата рокля на Посветената не се отличаваше от нейната с изключение на седемте цветни ивици над подгъва и на маншетите. Егвийн се намръщи, загледана в роклята. Нинив беше облякла дрехата на Посветена от вчера и не изглеждаше никак зарадвана от това, нито от златния пръстен — змия, захапала опашката си — който показваше ранга й… Очите на Премъдрата бяха потънали в сенки, сякаш беше видяла неща, които от цяло сърце искаше да не е виждала.
— Тук — промълви отсечено Посветената и посочи към вратата. Казваше се Педра, ниска и жилава жена, малко по-възрастна от Нинив, и винаги говореше малко рязко и енергично. — Това време ти е отстъпено, защото е твоят първи ден, но ще те чакам в помещението за миене на съдове, когато гонгът удари Високо, и нито миг по-късно.
Егвийн й отвърна с реверанс и щом Посветената обърна гръб, й се изплези. Още вечерта преди Шериам окончателно да впише името й в Книгата на новачките, тя вече бе разбрала, че Педра не й харесва. Бутна вратата и влезе.
Стаята беше оскъдно обзаведена и боядисана в бяло. На една от двете корави скамейки седеше млада жена с червеникаво-златиста коса, сипеща се по раменете й. Подът беше гол — на новачките не се полагаха постелки. На Егвийн й се стори, че девойката е приблизително на нейните години, въпреки че достойнството и самообладанието й я правеха като че ли малко по-възрастна. Простоватата кройка на роклята й на новачка просто й прилягаше някак по-добре. По-елегантно. Това беше всичко.
— Аз съм Елейн — каза тя и килна глава, оглеждайки Егвийн. — А пък ти си Егвийн. От Емондово поле, в Две реки. — Произнесе го така, сякащ беше важно, но след миг продължи: — Всяка, която е била тук за малко, винаги я прикачват към някоя новачка, за да й помогне да се оправи в първите няколко дни. Моля, седни.
Егвийн седна на другата скамейка, срещу Елейн.
— Мислех, че ще ме учи някоя Айез Седай, след като вече ме приеха за новачка. Но единственото, което се случи досега, бе, че Педра ме събуди два часа преди да се съмне и ме накара да мета коридорите. Каза ми също така, че трябва да помогна в миенето на чиниите след храна.
Елейн свъси вежди.
— Аз мразя да мия съдове. Никога не ми се е налагало да… Все едно, това сега няма значение. Не се безпокой, ученето няма да ти избяга. Всъщност от днес нататък обучението ти ще започва всеки ден от този час. От закуска до Високия гонг, после отново, от обяд до Тройния гонг. Ако си особено схватлива или пък прекалено мудна, могат да те поемат също така и от вечеря до Последния гонг, макар че това време обикновено е за почистване. — Сините очи на Елейн добиха умислен вид. — Ти си родена с това, нали? — Егвийн кимна. — Да, мисля, че го почувствах. И с мен е така, родена съм с него. Не се отчайвай, ако не си го усетила. Ще се научиш да чувстваш дарбата у други жени. Аз имах това предимство, че отраснах в присъствието на Айез Седай.