Егвийн се накани да я попита за това „отрасване в присъствието на Айез Седай“, но Елейн продължи:
— И също така не се отчайвай, ако отнеме известно време преди да можеш да постигнеш нещо. С Единствената сила, искам да кажа. Дори най-простите неща отнемат време. Търпението е добродетел, която трябва добре да се научи. — Нослето й се сбръчка. — Шериам Седай обича да казва, че дава всичко от себе си, за да научи и нас. Опитай се само да затичаш, когато тя ти каже да вървиш, и ще видиш как ще те извика в кабинета си, преди да си успяла и да мигнеш.
— Аз вече получих няколко урока — отвърна Егвийн, стараейки се да прозвучи скромно. Разтвори се за сайдар — това сега й се стори малко по-лесно — и усети как топлината изпълни тялото й. Реши да опита най-голямото нещо, което вече умееше. Протегна ръка и върху дланта й се оформи блестяща сфера от чиста светлина. Сферата се полюшваше — все още не успяваше да я задържи неподвижно, — но все пак я имаше.
Елейн на свой ред спокойно протегна ръка и над дланта й изгря същата светеща топка. Нейната също потрепваше.
Само след миг около Елейн се оформи бледо сияние. Егвийн ахна и светещата й топка изчезна.
Елейн се изкикоти и нейната светлина също се стопи — както ореолът, така и сферата.
— Видя го около мен, нали? — възкликна тя възбудено. — Аз го видях около теб. Шериам Седай ми каза, че би трябвало да го видя. Но ми беше за първи път. За теб също ли?
Егвийн кимна и също се засмя.
— Харесваш ми, Елейн. Струва ми се, че ще станем приятелки.
— И аз така мисля, Егвийн. Ти си от Две реки, от Емондово поле. Познаваш ли едно момче на име Ранд ал-Тор?
— Познавам го. — Егвийн внезапно си спомни за една история, която Ранд й беше разказал, приказка, на която тя не бе повярвала, как паднал от някаква стена в една градина и как срещнал там… — Ти си щерката-наследница на Андор! — ахна тя.
— Да — отвърна простичко Елейн. — Ако Шериам Седай само чуе, че съм го споменала, ще ме привика в кабинета си още преди да съм си затворила устата.
— Всички говорят за това привикване в кабинета на Шериам. Дори Посветените. Толкова ли много ги гълчи? На мен ми се струва добра.
Елейн се поколеба, а когато заговори, произнасяше думите си бавно, без да поглежда Егвийн в очите.
— Държи на бюрото си снопче върбови клонки. Казва, че като не може да те научи на правилата по цивилизован начин, ще те научи другояче. А за новачките съществуват толкова много правила, че е много трудно да не нарушиш някое от тях.
— Но това… това е ужасно! Аз не съм дете, и ти не си. И не искам да се държат с мен като дете.
— Но ние сме деца. Айез Седай, пълноправните сестри, те са големите. Посветените се смятат за млади жени, достатъчно пораснали, за да се разчита на тях, без някоя да ги наглежда непрекъснато. А новачките са децата, които трябва да бъдат пазени грижливо, да бъдат напътствани как да се държат и какво да правят, и да бъдат наказвани, когато не вършат това, което трябва. Така ни го обяснява Шериам Седай. Никой няма да те наказва по време на уроците, освен ако не се опитваш да правиш неща, които не се искат от теб. А понякога е трудно да се сдържиш — ще видиш, че желанието ти да преливаш ще се усилва непрекъснато, все едно че искаш да вдишаш. Но ако се разсееш и счупиш някоя чиния или ако не се държиш почтително към някоя Посветена, или ако си позволиш да заговориш някоя Айез Седай, преди тя първа да те е попитала, или ако излезеш от Кулата без разрешение, или… Единственото, което можеш да правиш, е да се стараеш. Нищо друго не може да се направи.
— Звучи ми все едно че правят всичко, за да те накарат да ти се доще да си отидеш — възрази Егвийн възмутено.
— Не е така, макар че донякъде е и така. Егвийн, в Кулата има само четиридесет новачки. Само четиридесет, и не повече от седем-осем от тях ще станат Посветени. Това е крайно недостатъчно, казва Шериам Седай. Тя твърди, че в днешно време броят на Айез Седай е твърде малък, за да свършат онова, което трябва да свършат. Но Кулата няма да… не може да снижи стандартите си. Айез Седай не могат да приемат една жена за своя посестрима, ако тя не разполага в пълна мяра с дарбата, ако й липсва воля и желание. Не могат да си позволят да връчат пръстена и шала на някоя, която не е способна в достатъчна степен да владее Силата, която може да се уплаши или да кривне от пътя, ако той стане труден. Обучението и изпитанията се отнасят до преливането, а колкото до силата и волята… Е, ако пожелаеш да си отидеш, ще те пуснат. След като научиш поне толкова, че да не загинеш от невежество.