— Ясно — отвърна Егвийн замислено. — Шериам вече ни обясни някои от тези неща. Но досега не бях си помисляла, че Айез Седай може да са недостатъчно.
— Тя си има една теория. Тя твърди, че сме „подбирали“ човешката раса. Нали знаеш какво е „подбиране“? Когато от стадото се премахват онези животни, които показват белези, каквито не искаш да се повторят у поколението им? — Егвийн кимна нетърпеливо — човек не може да е отраснал сред стада, без да знае какво е „подбиране“. — Та Шериам Седай твърди, че благодарение на Червената Аджа, които от три хиляди години излавят мъже, способни да преливат, ние постепенно смаляваме способността на всички други да преливат, включително броя на жените. Впрочем, на твое място не бих споменала за това нещо пред някоя Червена. На самата Шериам Седай неведнъж й са се карали за това, а ние с теб сме само новачки.
— Няма.
Елейн помълча, след което попита:
— Ранд добре ли е?
За миг Егвийн усети, че я жегва ревност — Елейн беше твърде красива, — но това чувство бе превъзмогнато от тревогата и страха. Бързо си припомни малкото неща, които знаеше за срещата на Ранд с щерката-наследница, и се успокои: не бе възможно Елейн да знае, че Ранд може да прелива.
— Егвийн?
— Съвсем добре си е. — „Поне се надявам че е добре този празноглав идиот.“ — Последния път, когато го видях, яздеше с едни шиенарски воини.
— Шиенарци! Но той ми каза, че е овчар. — Елейн поклати глава. — Понякога се улавям, че мисля за него в странни моменти. Елайда смята, че той по някакъв начин е важна личност. Не го каза направо, но се разпореди да го издирят и много се разгневи, когато разбра, че е напуснал Кемлин.
— Коя е тази Елайда?
— Елайда Седай. Съветничката на майка ми. Тя е от Червената Аджа, но майка, изглежда, я харесва.
Устните на Егвийн пресъхнаха. „Червена Аджа — и се интересува от Ранд!“
— Аз… не знам къде е той сега. Просто напусна Шиенар, но не мисля, че е тръгнал за дома.
Елейн я погледна замислено.
— Няма да кажа на Елайда къде да го търси, дори да знам къде е, Егвийн. Доколкото знам, той не е направил нищо лошо, а се боя, че тя иска да го използва по някакъв начин. Все едно, нея не съм я виждала от деня, в който пристигнахме тук, след като Белите плащове се мотаеха непрекъснато в краката ни. Те още не са вдигнали стана си около Драконова планина. — Тя внезапно скочи. — Хайде да си поговорим за по-приятни неща. Тук има още две момичета, които познават Ранд, и бих искала да те запозная с едното. — Тя хвана Егвийн за ръка и я поведе извън стаята.
— Две момичета? Ранд, изглежда, се е запознал с доста момичета напоследък.
— Хмм? — Елейн изгледа изпитателно новата си приятелка. — М-да. Е. Едната е мързелива глезла, казва се Елз Гринуел. Не мисля, че ще се задържи тук дълго. Все кръшка от работа и все се измъква да погледа как Стражниците се упражняват с мечовете си. Разправя, че Ранд дошъл във фермата им с един свой приятел, Мат. Изглежда, двамата са й вкарали в главицата мисли за широкия свят, извън съседното селце, и тя е избягала от къщи, за да става Айез Седай.
— Мъже! — изсумтя Егвийн. — Аз само изиграх няколко танца с едно симпатично момче и Ранд после обикаляше като пес с болен зъб, а той, виж го ти… — Тя млъкна, защото в коридора пред тях се появи някакъв мъж. Елейн се спря и я стисна силно за ръката.
Във вида му нямаше нищо обезпокоително — обезпокояваща бе самата му внезапна поява. Беше висок и снажен, почти на средна възраст, с дълга, тъмна и къдрава коса, но раменете му бяха отпуснати и в очите му се четеше тъга. Той не тръгна към момичетата, само стоеше и ги гледаше, докато една Посветена не застана до рамото му.
— Не бива да влизаш тук — промълви тя равнодушно.
— Исках да се поразходя. — Гласът му беше дълбок и също така тъжен като погледа му.
— Можеш да се разходиш в градината, където ти е позволено. Слънцето ще ти се отрази добре.
Мъжът се засмя горчиво.
— С две-три от вас, които да следят всяка моя стъпка? Просто ви е страх да не намеря някой нож. — Прочел изненада в очите на Посветената, той отново се засмя. — За мен самия, жено. За мен самия. Хайде, заведи ме във вашата градина, под грижливия си поглед.