Егвийн погледна Елейн и Мин. Беше сигурна, че едва ли са убедени, че Ранд е тавирен. Всъщност досега тя не беше се замисляла за тази страна на нещата — за нея той си беше просто Ранд, прокълнат от дарбата да прелива. Но един тавирен наистина променя съдбата на хората, независимо дали го желаят, или не.
— Вие наистина ми харесвате — каза тя изведнъж. — Искам да се сприятеля с вас.
Елейн инстинктивно я прегърна, а после и Мин скочи от каменния парапет и трите застанаха насред моста, прегърнати.
— Ние трите наистина сме свързани — каза Мин — и не можем да позволим на един мъж да ни застане на пътя. Дори той.
— Някоя от вас ще бъде ли така добра да ми обясни за какво става дума? — попита предпазливо Гавин.
— И да ти го кажем, няма да го разбереш — отвърна сестра му и трите момичета се закискаха в шепи.
Гавин се почеса по главата.
— Е, ако става въпрос за Ранд ал-Тор, гледайте поне Елайда да не чуе. Тя ме разпитва като същински Разпитвач на Белите плащове, цели три пъти, откакто сме дошли тук. Не вярвам да му мисли нещо… — Той се сепна — една жена прекосяваше градината, жена с шал с червени ресни. — „Спомени името на Тъмния — цитира младежът — и той мигом се появява.“ Не искам отново да ме поучават, че трябва да си обличам ризата след тренировки. До скоро и на трите ви.
Елайда изгледа бегло отдалечаващия се от момичетата Гавин. Беше хубава жена, не чак красива, прецени Егвийн, но лишеното й от възраст лице я отличаваше не по-малко, отколкото шалът. Когато погледът й се плъзна по Егвийн, момичето мигом усети твърдостта, присъща на Айез Седай. Винаги си беше мислила за Моарейн като за много силна жена, същинска стомана, облечена в коприна; но при Елайда коприната липсваше.
— Елайда — промълви Елейн, — това е Егвийн. Тя също е родена със семето. И вече е получила няколко урока, тъй че е напреднала колкото мен. Елайда?
Лицето на Айез Седай беше изпънато и безизразно.
— В Кемлин, дъще, аз съм съветничка на кралицата, твоята майка, но тук е Бялата кула, а ти си новачка. — Мин понечи да си тръгне, но Елайда рязко я спря: — Ще останеш тук, момиче. Искам да поговоря с теб.
— Аз те познавам, откакто се помня, Елайда — отвърна Елейн невярващо. — Ти се грижеше за мен и караше цветята в градината да цъфтят и зиме, за да мога да си играя.
— Дете, там ти беше щерка-наследница. А тук си новачка. Трябва да запомниш това. Един ден ще станеш велика, но трябва да научиш това.
— Да, Айез Седай.
Егвийн се изуми. Ако някой беше сгълчал нея така пред други хора, щеше да избухне.
— Вие двете изчезвайте. — Закънтя гонг, дълбоко и звучно, и Елайда вдигна глава. Слънцето се беше издигнало на половината до зенита. — Това е Високият гонг. Трябва да побързате, ако не искате да си изкарате някое наказание. И, Елейн, представи се на Наставницата на новачките в кабинета й, след като си свършиш работата. Една новачка не може да заговаря Айез Седай, ако не е запитана. Хайде и двете, тичайте. Ще закъснеете. Бегом!
Те се затичаха, прихванали полите си. Егвийн изгледа Елейн. На бузите на момичето бяха избили червени петна, а погледът й беше изпълнен с решимост.
— Ще стана Айез Седай — промълви тихо Елейн, но думите й прозвучаха по-скоро като закана.
Егвийн чу гласа на Елайда зад тях.
— Уведомиха ме, че си доведена тук от Моарейн Седай.
Дощя й се да остане и да слуша, да чуе дали Елайда ще попита за Ранд, но Високият гонг кънтеше из цялата Бяла кула, призовавайки я да се залови с шетнята. И тя се затича, както й бяха наредили.
— Ще стана Айез Седай — изръмжа тя и Елейн я погледна с разбираща усмивка. Двете се затичаха още по-бързо.
Мин се беше изпотила не от топлината на слънцето, а от зноя, лъхащ от въпросите на Елайда. Озърна се през рамо, за да се увери, че Айез Седай не я следва, но Елайда вече я нямаше.
Как беше разбрала Елайда, че Моарейн я е повикала тук? Досега Мин беше сигурна, че тази тайна е известна само на нея самата, на Моарейн и на Щериам. И всички тези въпроси, свързани с Ранд… Никак не беше лесно да запази спокойствие и да гледа Айез Седай право в очите, докато твърдеше, че никога не е чувала и не знае нищо за него. „Но какво иска тя от него? О, Светлина, какво ли иска и Моарейн от него? Какво е той? О, Светлина, не искам да се влюбвам в човек, когото съм видяла само веднъж, и при това някакво селянче.“