— И на мен да се запозная с вас, Том Мерилин. — Лоиал се изправи, за да му отвърне с поклон, но главата му почти се отри в тавана и той бързо си седна на мястото. — Младата жена ни каза, че иска да става веселчун.
Том поклати пренебрежително глава.
— Това не е подходящ живот за една жена. Впрочем, не бих казал, че и за мъж е подходящ. Да скиташ от град на град, от село на село, и всеки път да се чудиш как ли ще те измамят този път, всеки път да не си сигурен откъде ще си осигуриш прехраната. Не, ще я предумам аз. От нея по-скоро ще стане бард при някой крал или кралица. Ама вие не сте дошли тук, за да си говорим за Дена. Инструментите ми, момче. Донесе ли ми ги?
Ранд бутна вързопа на масата към него. Том го развърза припряно — примигна, като видя, че беше от старото му наметало, цялото покрито с разноцветни кръпки като това, което носеше сега — отвори твърдата, обшита с кожа кутия на флейтата и закима доволно.
— След като се разделихме, припечелвах постелята и храната си с нея — каза Ранд.
— Знам — отвърна му сухо веселчунът. — Отбивах се понякога в същите ханове, но аз лично трябваше да се оправям само с жонглиране и разказване на някоя и друга приказка на Прост напев, след като у теб бяха моите… лютнята не си пипал, нали? — Той бързо отвори другата кутия, обшита с черна кожа, извади украсената също като флейтата със злато и сребро лютня и я гушна като бебенце. — Твоите тромави овчарски пръсти не са създадени за лютня.
— Не съм я пипал — увери го Ранд.
Том дръпна две от струните, навъси се и промърмори:
— Можеше поне да я настроиш.
Ранд се наведе през масата към него.
— Том, ти искаше да отидеш в Иллиан, да видиш началото на Великия лов и да се окажеш един от първите, който ще създаде разкази в негова прослава, но не си могъл. Какво ще кажеш, ако те уверя, че все още можеш да се превърнеш в част от това? И то в значителна част?
Лоиал се размърда притеснено.
— Ранд, ти сигурен ли си… — Ранд му махна да млъкне, без да откъсва поглед от Том.
Том погледна огиера и се намръщи.
— Зависи каква точно част, и как. Ако имаш някакво основание да вярваш, че някой от Ловците е тръгнал насам… Предполагам, че вече може да са напуснали Иллиан, но той би трябвало все още да е на седмици разстояние оттук, и то ако язди право насам, а и защо да го прави? Да не би да е някой от онези, които не са отишли в Иллиан? Такъв герой никога няма да влезе в разказите без „благослова“, какъвто и подвиг да направи.
— Няма никакво значение дали Ловът е тръгнал от Иллиан, или не. — Ранд чу как Лоиал шумно си пое дъх. — Том, Рогът на Валийр е у нас.
За миг настъпи мъртва тишина. Том я прекъсна с бурен смях.
— Рогът е у вас ли? Някакъв си овчар и един голобрад огиер държат Рога на… — Той се преви на две и се плесна с длан по коляното. — Рога на Валийр?
— Но той наистина е у нас — отвърна му сериозно Лоиал.
Том си пое дълбоко дъх. Въпреки волята си, от време на време продължаваше да избухва в смях.
— Не знам какво точно сте намерили, но мога да ви заведа поне в десет кръчми, където някой приятел ще ви заяви, че познава един, който познавал човека, който вече е намерил Рога, и при това ще ти каже как точно можеш да го намериш — стига да му купиш някоя халба ейл. Мога да ви заведа поне при трима души, които са готови да продадат Рога, и при това ще закълнат душите си в Светлината, че това, което ви продават, е единственият, истински Рог. В града дори има един лорд, който най-сериозно уверява, че Рогът е негово притежание и се пази в имението му. Твърди, че е наследство на Дома му още от времената след Разрушението. Не знам дали този път Ловците ще намерят Рога, но че ще тръгнат по следите на десетки хиляди подобни лъжи, в това съм сигурен.
— Моарейн твърди, че това е Рогът — каза Ранд.
Усмивката на Том веднага се стопи.
— Така ли? Защо ми се струва, че ми каза, че тя не е с теб?
— Не е, Том. Не съм я виждал, откакто напуснах Фал Дара, в Шиенар, а в продължение на месец преди това сме си разменили с нея не повече от една-две думи. — „А когато тя ми проговори, ми се ще изобщо да не ми е обръщала внимание. Никога вече няма да я слушам, Светлината да изгори дано и нея, и всички Айез Седай. Не, не всички. Не Егвийн. Не и Нинив.“ Усети, че Том го гледа напрегнато. — Не е тук, Том. Не знам къде е, пък и не ме интересува.