— Екземплярът е чудесен, Егеанин. Твърде рядък. Желаеш ли заплащане?
— Това, че височайшият лорд е доволен, е достатъчна плата. Живея, за да служа, височайши.
— Ще спомена за теб пред императрицата, Егеанин. След Завръщането в Кръвта ще бъдат призвани нови имена. Докажи, че заслужаваш, и може да замениш името си с по-висше.
— Милорд ме удостоява с висока чест.
— Да. А сега ме остави.
Прилепил лице в пода, Домон не можеше да види нищо освен ботушите й, които закрачиха назад през залата. Вратата след нея се затвори. Настъпи дълга тишина. Домон виждаше потта, която се стичаше от челото му на пода пред него. Накрая Тюрак отново заговори:
— Можеш да се изправиш, търговецо.
Домон се изправи и видя какво държи Тюрак — диска от куендияр с формата на древния печат на Айез Седай. Спомни си реакцията на Егеанин, когато бе споменал пред нея за Айез Седай, и вече сериозно започна да се поти. В тъмните очи на височайшия лорд не можеше да се прочете някакво оживление, по-скоро леко любопитство, но Домон много-много не се доверяваше на лордове.
— Знаеш ли какво е това, търговецо?
— Не, височайши лорде — последва твърдият като скала отговор на Домон. Никой търговец не може да оцелее дълго, ако не се е научил да лъже, без окото да му мигне.
— И въпреки това си го пазил в тайник.
— Събирам си стари неща, височайши лорде, от древни времена. Все ще се намерят таквиз, дето ще искат да ги откраднат, ако ги остави човек на открито.
Тюрак огледа за миг бяло-черния диск.
— Това е куендияр, търговецо — не си ли чувал тази дума? — и много по-стар, отколкото ти може би предполагаш. Ела с мен.
Домон последва мъжа предпазливо. Вече се чувстваше малко по-уверен. Ако се канеха да извикат стражите, вече щяха да са го направили. Но малкото, което бе видял от Сеанчан, допускаше, че при тях нещата не стоят съвсем като при другите хора. Постара се да придаде спокойствие на лицето си.
Отведоха го в друга стая. Мебелите тук, изглежда, бяха донесени от Тюрак. Всички бяха някак си заоблени, без никакви прави линии и ръбове, а дървото бе излъскано и влакната се открояваха странно. Имаше един стол, поставен върху копринен килим с изтъкани в него шарки, на птици и цветя, и голям кръгъл бюфет. Параваните правеха стените да изглеждат като нови.
Мъжът с плитката отвори вратите на бюфета и разкри рафтове, отрупани с всевъзможни статуетки, чаши, купи, вази, петдесетина най-различни предмета — и нито един от тях не приличаше на друг. Домон затаи дъх, когато Тюрак внимателно постави диска в ръцете си до един точен негов близнак.
— Куендияр — повтори Тюрак. — Това колекционирам аз, търговецо. Само императрицата има по-богата колекция от моята.
Очите на Домон само дето не изхвърчаха от орбитите си. Ако всичко по тези рафтове наистина беше куендияр, човек можеше да си купи цяло кралство или най-малкото да основе някой велик Дом. Дори един крал можеше да се докара до просешка тояга, ако пожелаеше да си купи всички тези неща, и то ако изобщо знаеше къде да ги намери. На лицето му се изписа усмивка.
— Височайши лорде, моля приемете тази вещ като скромен дар от мен. — Никак не му се искаше да се раздели с нея, разбира се, но така беше по-добре, отколкото да разгневи сеанчана. „Може пък Мраколюбците да тръгнат да гонят него сега.“ — Аз наистина съм само един прост търговец. Искам само да си търгувам. Пуснете ме да отплавам и ви обещавам, че…
Изражението на Тюрак не се промени, но мъжът с плитката рязко прекъсна Домон и кресна:
— Небръснато куче! Как смееш да говориш, че подаряваш на височайшия лорд нещо, което капитан Егеанин вече му е подарила? Пазариш се, като че ли височайшият лорд е някакъв… — търговец! Жив ще те одерат до девет дена, куче такова, и… — Тюрак обаче мръдна съвсем леко показалеца си и той млъкна.
— Не мога да те пусна, търговецо — каза височайшият лорд. — В тази покрита от Сянката земя на клетвопрестъпници не мога да намеря и един човек, който да може да разговаря разумно. Но ти си колекционер. Може би беседата с теб ще бъде интересна. — Той седна на стола, облегна се на нежно извитите му облегалки и изгледа замислено Домон.
Домон изписа на лицето си усмивка, която, надяваше се да предизвика благоразположението на височайшия.
— Милорд, ама аз наистина съм прост търговец, жалък човечец. Не съм навикнал да разговарям с велики лордове.