Мин се помръдна на трикракото си столче и промърмори:
— Не обичам да чета приятели. Приятелството пречи на разчитането. Кара ме да се опитвам да придам най-добрия израз на това, което виждам. Тъкмо заради това не го правя с вас трите. Все едно, при вас нищо не се е променило, доколкото мога да… — Тя присви очи и изведнъж се свъси. — Ох, това е ново!
— Какво има? — попита рязко Нинив.
— Опасност. Всички сте в някаква опасност. Не мога да различа добре, но е опасност.
— Видяхте ли — обърна се Нинив към двете момичета. — Трябва много да внимавате. Всички трябва да внимаваме. А вие двете ще ми обещаете, че няма да преливате повече, без някоя да ви напътства.
— Не искам да говорим повече за това — отвърна Егвийн.
Елейн кимна нетърпеливо.
— Да. Нека да поговорим за други неща. Мин, ако си облечеш рокля, обзалагам се, че Гавин ще те помоли да се разходите. Сигурно знаеш, че се заглежда по теб, но тези бричове и това мъжко сетре го отблъскват.
— Ще се обличам така, както ми харесва, и няма да се променям заради някакъв лорд, дори това да е твоят брат — отвърна разсеяно навъсената Мин; този разговор го бяха водили и преди. — Понякога е полезно да минеш за момче.
— Никой, който те погледне два пъти, няма да повярва, че си момче — засмя се Елейн.
Егвийн се почувства неловко, Елейн настояваше да си говорят за нещо по-весело, Мин не й обръщаше внимание, а Нинив като че ли искаше пак да ги напътства да се пазят.
Вратата се отвори и в стаята пристъпи тъмноока Айез Седай с руса коса, стегната на многобройни плитки. Егвийн примигна. Това бе самата Лиандрин. Не беше чувала, че Лиандрин се е завърнала в Бялата кула, а освен това когато някоя Айез Седай искаше да говори с новачките, ги викаха, а сега тя сама бе дошла при тях. Това едва ли означаваше нещо добро.
Лиандрин оправи шала с червените ресни на раменете си и ги изгледа. Мин не се помръдна, но Елейн се изправи, изправиха се и Егвийн и Премъдрата и се поклониха — Нинив не чак толкова. Егвийн си помисли, че Нинив така и няма да привикне с властта на други над нея.
Очите на Лиандрин се спряха на Нинив.
— Ти защо си тук в квартирите на новачките, дете? — Тонът й беше леден.
— Дойдох на гости при приятелките си… Лиандрин Седай.
— Посветените не могат да имат приятелки сред новачките. Това вече трябва да си го научила, дете. Но, от друга страна, е добре, че те заварвам тук. Ти и ти — пръстът й се опна към Елейн и Мин — излезте.
— Ще дойда по-късно — каза Мин и се изправи нехайно, подчертавайки, че не бърза много да изпълни нареждането. Елейн погледна разтревожено Егвийн и Нинив, после учтиво приклекна в реверанс и също излезе.
Лиандрин огледа изпитателно Егвийн и Нинив. Егвийн започна да се изнервя от втренчения й поглед, но Нинив остана изправена и невъзмутима, само бузите й леко се изчервиха.
— Вие двете сте от същото село като момчетата, които са пътували с Моарейн. Така ли е? — каза изведнъж Лиандрин.
— Да не би да сте чули нещо за Ранд? — попита нетърпеливо Егвийн. Лиандрин я погледна с вдигната вежда. — Простете, Айез Седай. Самозабравих се.
— Чула ли сте нещо за тях? — попита Нинив настоятелно. За Посветените не съществуваше предписание, че не могат да заговарят Айез Седай преди да са ги попитали.
— Загрижени сте за тях. Това е добре. Те са в опасност и вие бихте могли да им помогнете.
— Откъде знаете, че са в опасност? — Този път тонът на Нинив беше недвусмислено настоятелен.
Розовите устни на Лиандрин се свиха, но тонът й не се промени.
— Макар да не знаете, Моарейн изпрати в Бялата кула писма, засягащи вас двете. Моарейн Седай се опасява за вас и за вашите… приятели. Тези момчета са в опасност. Искате ли да им помогнете, или предпочитате да ги оставите на съдбата?
— Искаме — отвърна Егвийн, а Нинив попита:
— Каква опасност? Защо точно вие държите да им помогнем? — Погледът й се спря на червените ресни на шала на Лиандрин. — А освен това си мислех, че не обичате Моарейн.
— Недей да разсъждаваш много, дете — сряза я Лиандрин. — Да си Посветена все още не значи, че си сестра. Посветените също както новачките трябва да слушат, когато им говори Айез Седай, и да изпълняват каквото им се каже. — Тя си пое дъх и продължи хладно: — Някой ден, сигурна съм, ще служиш на някоя кауза, и тогава ще разбереш, че за да можеш да служиш, трябва да работиш дори с онези, които не харесваш. Казвам ти, налагало ми се е да работя с мнозина, с които не бих споделила обща стая за нищо на света, ако зависеше от мен. Вие не бихте ли работили дори с онзи, когото мразите най-много на света, стига това да помогне за спасяването на вашите приятели?