Ранд едва сега осъзна, че се е изправил. Празнотата го бе обкръжила, сайдин беше тук, и Единствената сила потече през него. Това само по себе си пропука покрова на празното. Истинско ли беше? Или сън? Възможно ли бе да прелива по време на сън? Но мощният порой, който го понесе, отвя всички съмнения. И той я запокити към Баал-замон, захвърли към него чистата Единствената сила, силата, която въртеше Колелото на Времето, сила, кбято можеше да изпепели морета и да погълне планини.
Баал-замон отстъпи крачка, вдигнал знамето пред себе си. Пламъци изригнаха от широко отворените му очи и уста, а тъмнината сякаш го загърна в сянка. В Сянката. Силата потъна в тази черна мъгла и изчезна, засмукана като капка вода от сух пясък.
Ранд се пресегна към сайдин и задърпа още и още. Плътта му беше толкова студена, че сякаш щеше да се разсипе от едно докосване. И в същото време така гореше, сякаш щеше да се изпари. Костите му всеки миг щяха да се разсипят на ледени кристали пепел.
— Глупак! — изрева Баал-замон. — Ще се унищожиш!
„Мат.“ Мисълта му се понесе някъде отвъд поглъщащия го порой. „Камата. Рогът. Фейн. Емондово поле. Все още не мога да умра.“
Не беше сигурен как точно го направи, но изведнъж Силата изчезна, изчезна и сайдин, и празнотата.
— Така е по-добре, Луз Терин. — Баал-замон захвърли знамето на пода и опря длани на облегалката на стола; под пръстите му се надигнаха струйки дим. Сянката престана да го обгръща. — Ето ти го знамето, Родоубиецо. То много ще ти помогне. Хиляди нишки, теглени от хиляди години, те доведоха дотук. Десетки хиляди, изтъкани през Вековете, те привързват като агне, поведено на заколение. Самото Колело те държи като пленник Век след Век. Но аз мога да те освободя. Страхлива твар, аз единствен в целия свят мога да те науча как да владееш Силата. Само аз мога да те спра да не се самоубиеш, преди да полудееш. Само аз мога да спра лудостта. Вече си ми служил. Служи ми отново, Луз Терин, или бъди унищожен навеки!
— Моето име — процеди Ранд през тракащите си зъби — е Ранд ал-Тор. — Разтреперан, той затвори очи, и когато отново ги отвори, се оказа сам.
Баал-замон беше изчезнал. Сянката я нямаше. Дисагите му бяха опрени на стола, с неразкопчани каишки, издути от едната страна от сгънатото знаме на Дракона, точно така, както ги беше оставил. Но от гърба на стола продължаваха да се издигат струйки дим и се виждаха овъглените отпечатъци на пръсти.
Глава 42
Фалме
Когато видя двойката жени, свързани със сребърна каишка, да бързат по каменистата улица към залива, Нинив дръпна Елейн в тесния проход между един дюкян за платове и грънчарска работилница. Хората по улицата правеха път на жените дори по-живо, отколкото на войниците Сеанчан или на преминаващите от време на време носилки на благородниците. Дори уличните художници не им предлагаха да ги нарисуват с креди или моливи, колкото и да досаждаха на всички останали минувачи. Стиснала устни, Нинив проследи сул-дам и нейната дамане по улицата. От тази гледка все още й прилошаваше. Не можеше да си представи, че някой е в състояние да направи такова нещо на друга жена, дори на самата Моарейн или на Лиандрин.
„Е, на Лиандрин може би“ — призна си тя кисело. Понякога, нощем, в малката миризлива стаичка, която бяха наели над една рибарска гостилница, си мислеше как ще постъпи с Лиандрин, когато й падне в ръцете, и неведнъж оставаше поразена от собствената си жестокост, макар и да бе доволна от изобретателността си.
За миг далече надолу по улицата видя един кокалест мъж, после многолюдната тълпа отново го скри. Мерна само един голям нос върху тясно лице. Беше облечен в богаташка сеанчанска кадифена туника, но тя веднага прецени, че не е Сеанчан, въпреки че слугата, който вървеше плътно след него, беше. При това — слуга от висок ранг, с половината теме обръснато. Местните хора не бяха възприели все още тази мода. „Много ми заприлича на Падан Фейн — рече си тя невярващо. — Не може да бъде. Какво ще прави пък той тук?“
— Нинив — промълви тихо Елейн. — Няма ли да тръгваме вече? Онзи продавач на ябълки оглежда масата си така, като че ли си мисли, че преди малко са били повече, а не искам да се зачуди какво ли крия в джобовете си.