Очите му светнаха на слънцето като синкав лед. Тя се стегна, за да не отстъпи, и твърдият й поглед срещна неговия.
— Тъмния да ги вземе и Ранд ал-Тор, и Амирлинския трон заедно — изръмжа той и притисна нещо в дланта й. — Ще ти направя дар и ти ще го приемеш, та ако ще да ти го вържа с верига на шията.
Гледаше я като разярен синеок ястреб. Тя отвори шепа. Дарът бе пръстен с печат, от масивно злато, изтрит от старост, почти толкова голям, че двата й палеца да влязат в него. На него жерав бе разперил криле в полет над копие и корона. Всичко бе инкрустирано в съвършени подробности. Дъхът й секна. Пръстенът на кралете на Малкиер. Забравила за сърдития си поглед, тя вдигна глава.
— Не мога да го взема, Лан.
Той сви рамене.
— Това е нищо. Стара вещ, и вече безполезна. Но има хора, които ще го разпознаят, когато го видят. Покажеш ли го, ще те посрещнат като почетен гост, всеки владетел в Граничните земи ще ти помогне, ако имаш нужда. Покажеш ли го на някой Стражник, той веднага ще ти се притече на помощ или ще донесе твоето писмо до мен. Изпратиш ли ми го, или писмо, подпечатано с него, аз ще дойда при теб, без да се бавя. В това ти се кълна.
Погледът й леко се замъгли. „Ако сега се разплача, ще се самоубия.“
— Не мога… Не искам дар от теб, ал-Лан Мандрагоран. Ето, вземи си го.
Но той отклони усилията й да му върне пръстена. Обгърна ръката й с длан, нежно, но силно като вълча захапка.
— Тогава го вземи заради мен, като благодеяние. Или го хвърли, ако не ти харесва. На мен не ми е от никаква полза. — Той отри сълзата на бузата й с пръст и тя се стресна. — Сега трябва да тръгвам, Нинив машиара. Амирлин желае да тръгнем преди обяд, а ни чака още много работа. Може би ще можем да си поговорим отново на път за Тар Валон. — Той се обърна и се отдалечи с широки крачки по коридора.
Нинив докосна бузата си. Още усещаше допира на пръста му. Машиара. „Любима със сърцето и душата“ означаваше тази дума, но също така — изгубена любов. Изгубена безвъзвратно. „Глупачка! Престани да се държиш като момиче с още несплетена коса. Няма никаква полза да му позволяваш да те кара да изпитваш…“
Стиснала здраво пръстена в шепата си, тя се обърна и подскочи, защото се озова лице в лице с Моарейн.
— Ти откога си тук?
— Не толкова дълго, че да чуя нещо, което не е трябвало — отвърна й спокойно Айез Седай. — Ние наистина ще тръгваме скоро. Това го чух. Трябва да се погрижиш за багажа си.
Да тръгват. Това не бе проникнало в съзнанието й, когато Лан го каза.
— Ще трябва да се сбогувам с момчетата — промърмори Нинив и изгледа остро Моарейн. — Какво сте направили с Ранд? Той беше отведен при Амирлин. Защо? Ти казала ли си й за… за…? — Не можеше да го произнесе. Беше от нейното село и тя бе достатъчно по-голяма от него, за да й се случи да го наглежда един-два пъти, докато беше малко момче, но не можеше дори да си помисли за това, в което се бе превърнал, без стомахът й да се обърне.
— Амирлин ще ги види и тримата, Нинив. Тавирен не са толкова обичайно явление, че да изпусне възможността да види трима на едно място. Сигурно ще им каже няколко насърчителни думи, тъй като те тръгват с Ингтар да търсят онези, които са откраднали Рога. Ще тръгнат по едно и също време с нас, така че няма да е зле да побързаш със сбогуванията.
Нинив се затече към най-близката амбразура и погледна към двора. Навсякъде пристъпваха товарни животни и оседлани коне, около тях бързаха мъже и си подвикваха. Единственото чисто пространство беше около паланкина на Амирлин. Някои от Стражниците също бяха долу, оправяха сбруите на конете си, а в единия ъгъл стоеше Ингтар с група шиенарци, в ризници и въоръжени.
— Трябваше да отърва момчетата от теб — промълви тя, загледана навън. „Егвийн също, стига да можех да го направя, без да я убия. О, Светлина, защо трябваше да се роди с тази прокълната дарба?“ — Трябваше да ги отведа у дома.
— Те са достатъчно пораснали, за да се държат за женска престилка — отвърна сухо Моарейн. — А и ти много добре знаеш защо никога не би могла да го направиш. Поне с един от тях. Освен това такова нещо би означавало да оставиш Егвийн сама да отиде в Тар Валон. Или си решила самата ти да се откажеш от Тар Валон? Ако не се обучиш да използваш Силата, никога няма да можеш да я използваш срещу мен.
Нинив извърна лице към Айез Седай и челюстта й увисна. Не можа да го прикрие.
— Не разбирам за какво говориш.
— Нима си смятала, че не го знам, дете? Е, както желаеш. Да разбирам ли, че всъщност идваш в Тар Валон? Да, така си и мислех.