Като се огледа, господин С. разбра, че се намира в полицията. До него стоеше професор К.
— Аа, това сте вие, професоре. Оня ден ви създадох малко неприятности — започна господин С.
Професорът се намръщи и отговори:
— Не е там работата. Вие сте чудовищен престъпник. Използувахте оръжието за лоши цели.
— Не, как така…
— Безсмислено е да отричате. Спусъкът на пушката е свързан с устройство, което работи на принципа на детектора на лъжата. То също е вградено в пушката. Когато човек иска да я използува за лоши цели, получават се незабележими изменения в кръвното налягане и статичното електричество по повърхността на кожата. В такива случаи оръжието започва да отделя летлив газ с лекарствени примеси.
— Какви лекарствени примеси?
— Лекарства, които упойват и предразполагат към самопризнание. Като вдишаш малко от тези препарати, оказваш се в обстановка, създадена от твоите халюцинации, поради което сам отиваш и се предаваш в полицията.
От обясненията на професора в съзнанието на господин С. започна да се изяснява положението, в което се намираше. Като си помисли само човек какви злини причиняват хората. Никак не му се искаше да говори.
— Не знаех… Защо в такъв случай не сте направили така, че спусъкът да не задействува? Когато е извършено убийството и хванете убиеца, той ще бъде осъден на смърт. Той може вече да изпитва угризения на съвестта, но след като всичко е станало, това е непоправимо.
— Не се безпокойте. Нищо непоправимо не е станало. Куршумът не е изстрелян от пушката.
— Така казвате, но аз видях всичко. Видях как колата се преобърна в пропастта.
— Защото между лекарствените препарати има такива, които предизвикват халюцинации. Те ти създават илюзията, че виждаш резултатите от неизвършените ти действия. Та на колата й няма абсолютно нищо…
Господин С. въздъхна с облекчение и каза:
— Значи така било. Сигурно и наказанието ще бъде по-леко. Няма какво, пушката е великолепна.