Преди да протестирам, Роузи махна на едно такси миниван, в което имаше достатъчно място за велосипеда ми.
— Къде живееш? — попита тя.
7.
— Я виж ти! Господин Чистофайник. Защо нямаш картини по стените?
Не бях имал гости, след като Дафни се изнесе от сградата. Знаех, че трябва само да сложа допълнителна чиния и прибори. Но вечерта от самото начало беше стресираща и предизвиканата от адреналина еуфория, която последва инцидента със сакото, се бе изпарила, поне при мен. Роузи обаче сякаш беше в постоянно манийно състояние.
Бяхме във всекидневната, която преливаше към кухнята.
Защото след известно време ще престана да ги забелязвам. Човешкият мозък е устроен така, че да се фокусира върху различията в заобикалящата го среда, за да може бързо да различи хищника. Ако си окача картини или друга декорация, ще ги забелязвам няколко дни, след това мозъкът ми ще започне да ги пренебрегва. Ако искам да гледам изкуство, отивам в галерията. Картините там са с по-високо качество и целият разход във времето е по-малък от цената на евтини плакати. — Всъщност не бях ходил в галерия от 10 май преди три години. Но тази информация щеше да отслаби аргумента ми и не виждах причина да я споделям с Роузи, както и да отварям личния си живот за разпит от нейна страна.
Роузи бе преминала нататък и сега разглеждаше колекцията ми от компактдискове. Това обследване започваше да става дразнещо. Вечерята вече закъсняваше.
— Ти май наистина обичаш Бах — каза тя. Правилно заключение, тъй като колекцията ми от дискове се състоеше само от произведения на този композитор. Но не беше вярно.
— Реших да се фокусирам върху Бах. След като прочетох „Гьодел, Ешер, Бах“ на Дъглас Хофстатър. За съжаление не съм постигнал голям напредък. Мисля, че мозъкът ми не работи достатъчно бързо, за да разгадае логиката на музиката.
— Не я ли слушаш за удоволствие?
Започваше да ми прилича на първия ни разговор на вечеря с Дафни. Не отговорих.
— Имаш ли айфон? — попита тя.
— Разбира се, но не слушам музика на него. Свалям подкасти.
— Нека позная — за генетика.
— Естествени науки като цяло.
Тръгнах към кухнята, за да се захвана с приготвянето на вечеря, и Роузи ме последва, като се спря, за да разгледа графика на бялата дъска.
— Я виж ти! — повтори тя. Тази нейна реакция започваше да става предвидима. Почудих се как ли би реагирала на ДНК или еволюцията.
Започнах да вадя зеленчуци и подправки от хладилника.
— Нека ти помогна — предложи тя. — Мога да нарежа нещо.
С това намекваше, че рязането е по силите и на неопитен човек, който не е запознат с рецептата. След коментара й, че не би могла да сготви дори в ситуация, застрашаваща живота й, си представях огромни резени праз и прекалено малки парченца подправки, които е невъзможно да отделиш със сито.
— Не е необходима помощ — отвърнах. — Препоръчвам ти да почетеш книга.
Видях как Роузи отиде до библиотеката, прегледа набързо съдържанието й и се отдалечи. Вероятно използваше софтуер за Ай Би Ем, а не за „Мак“, макар повечето от упътванията да се отнасяха и за двете платформи.
Звуковата уредба имаше вход за айпод, който използвах, за да си пускам подкастите, докато готвя. Роузи включи там телефона си и от тонколоните се разнесе музика. Не беше силна, но ако аз пуснех подкаст, без да искам разрешение, когато съм някъде на гости, със сигурност щях да бъда обвинен, че съм направил гаф. Даже бях съвсем убеден, защото бях допускал подобна грешка на вечеря в чужд дом преди четири години и шейсет и седем дни.
Роузи продължи да разглежда. Беше като животно в нова обстановка, а ситуацията бе, разбира се, точно такава. Отвори и вдигна щорите и предизвика облак прах. Смятам, че чистя прецизно, но нямах нужда да отварям щорите и вероятно по тях имаше прах, който оставаше недостижим, когато са затворени. Зад щорите имаше врати, които Роузи отвори.
Започвах да се чувствам доста дискомфортно от това нахлуване в личното ми пространство. Опитах се да се съсредоточа върху приготвянето на храната, когато Роузи изчезна от погледа ми на балкона, чувах я как мъкне двете големи саксии, растенията, в които би трябвало да са изсъхнали след всичките тези години. Сложих сместа от зеленчуци и подправки в голям тиган, добавих вода, сол, оризов оцет, мирин, портокалови кори и семена от кориандър.
— Не знам какво готвиш — извика Роузи отвън, — но аз по принцип съм вегетарианка.