Той изчака до началото на новата учебна година, за да подаде оплакване.
В разговора ми с декана тя намекна, че съм се опитал да унижа Религиозния лидер, като в същото време моето намерение беше просто да представя аргумент. Тъй като той бе използвал израза „наука за сътворението“, без да споменава религия, аз изтъкнах, че не нося вина за охулване на нечия вяра. Просто сравнявах една теория с друга. Той бе добре дошъл да изложи контрапримери в час.
— Дон — каза тя, — както обикновено технически не си нарушил никакво правило. Но… как да се изразя… ако някой ми каже, че преподавател е донесъл умряла риба в час и я е дал на студент, който е заявил вярата си, бих предположила, че този преподавател си ти. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Казвате, че аз съм човекът от този университет, от когото може най-много да се очаква да постъпи нестандартно. И искате да се държа по-стандартно. Това ми изглежда неразумна молба към един учен.
— Просто не искам да разстройваш хората.
— Да се разстройваш и да подаваш оплакване само защото теорията ти е оборена, е ненаучно.
След края и на този спор деканът не беше доволна от мен, макар да не бях нарушил правилата. А на мен пак ми бе припомнено, че трябва по-усърдно да се опитвам да се „впиша“. Когато излязох от кабинета й, личната й асистентка, Реджина, ме спря.
— Не мисля, че ви има в списъка за университетския бал, професор Тилмън. Май сте единственият преподавател, който не си е купил билети.
Докато карах велосипеда към къщи, усетих стягане в гърдите и осъзнах, че това е физическа реакция на съвета на декана. Знаех, че ако не успея да се „впиша“ в катедрата по естествени науки на университета, нямаше да мога да се впиша никъде.
Натали Макфий, дъщерята на покойния д-р Алън Макфий, потенциалния биологичен баща на Роузи, живееше на осемнайсет километра от града и можех да стигна до там с колелото, но Роузи реши, че трябва да пътуваме с кола. Бях удивен, когато видях, че кара червено порше кабрио.
— На Фил е.
— На „баща ти“? — И нарисувах кавички във въздуха.
— Да, той е в Тайланд.
— Мислех, че не те харесва. Но ти е дал колата си?
— Това му е номерът. Не дава любов, само вещи.
Поршето бе идеалната кола, с която да услужиш на някого, когото не харесваш. Беше на седемнайсет години (което значеше, че газовете от него се отделяха по стара технология), разходваше отвратително много гориво, имаше малко място за краката, вятърът вдигаше силен шум вътре, а климатикът не работеше. Роузи потвърди предположението ми, че автомобилът е ненадежден и със скъпа поддръжка.
Когато пристигнахме у Натали, осъзнах, че през целия път съм изброявал и обяснявал недостатъците на колата. Бях избегнал личните разговори, но не бях брифирал Роузи за метода, по който щяхме да вземем ДНК проба.
— Твоята задача е да увлечеш в разговор, докато аз взимам ДНК. — Така щяхме да използваме по най-добрия начин различните си умения.
Скоро стана ясно, че ще е необходим и резервният ми план. Натали не искаше да пие, въздържаше се от алкохол, докато кърмеше, а беше прекалено късно за кафе. Тя правеше разумни избори, но заради тях нямаше как да вземем проба от чаша.
Пуснах в действие план Б.
— Може ли да видя бебето?
— Той спи — отвърна тя, — затова ще трябва да си тих.
Станах, тя също.
— Само ми кажи къде да отида — помолих.
— Аз ще дойда с теб.
Колкото повече настоявах, че искам да видя бебето сам, тя толкова повече се противопоставяше. Отидохме до стаята му, както тя бе предвидила. То спеше. Това беше доста неприятно, тъй като бях измислил множество планове за взимане на ДНК проба по напълно щадящ начин от бебето, което, разбира се, беше в родствена връзка с Алън Макфий. За нещастие не бях предвидил влиянието на майчинския инстинкт да защити отрочето си. Всеки път, когато измислях причина, за да изляза от стаята, Натали ме следваше. Беше доста неловко.
Накрая Роузи се извини и отиде до тоалетната. Дори и да знаеше какво да направи, нямаше как да влезе при бебето, защото Натали се бе настанила така, че да вижда вратата на спалнята, и непрекъснато я проверяваше.
— Чувала ли си за Генографския проект? — попитах аз.
Не беше и не се интересуваше. Смени темата.
— Май доста се интересуваш от бебета.
Тук със сигурност ми се предоставяше възможност, стига да намерех начин да я оползотворя.
— Интересувам се от поведението им. Без покваряващото присъствие на родителите.
Тя ме погледна странно.
— Правиш ли разни неща с деца? Имам предвид скаутски организации, църковни групи…