— Не ние. Ти. Нямам нужните умения. Но иначе — правилно.
— Забрави.
— Мислех, че искаш да знаеш кой е баща ти.
— Казах ти — отвърна тя, — не чак толкова много.
Два дни по-късно Роузи дойде у нас. Беше 20.47 и аз чистех банята, тъй като Ева, чистачката с късата пола, се бе обадила, че е болна. Натиснах копчето на домофона и я пуснах да се качи. Бях в екипа си за чистене на баня, състоящ се от шорти, хирургически обувки и ръкавици, но без риза.
— Охо! — Тя се взря в мен за кратко. — Значи така действат тренировките по бойни изкуства, а? — Изглежда имаше предвид пекторалните ми мускули. След това започна да подскача като дете.
— Получихме работата! Намерих агенцията и й предложих безобразно ниски тарифи, а те: „Да, да, да, но не казвайте на никого“. Ще ги докладвам веднага щом всичко свърши.
— Мислех, че не искаш да го правиш.
— Промених си решението. — Тя ми подаде една опърпана книжка с меки корици. — Научи това наизуст. Трябва да тръгвам. — Обърна се и излезе.
Погледнах книжката — „Наръчник за бармани: пълно ръководство за приготвяне и сервиране на питиета“. По всичко личеше, че в нея се описани задълженията ми за ролята, която щях да изпълня. Запаметих първите няколко рецепти, преди да довърша банята.
Докато се приготвях за лягане, след като пропуснах айкидото, за да отделя повече време на книгата, ми хрумна, че всичко започва да става доста налудничаво. Не за първи път животът ми се бе превърнал в хаос, а аз имах протокол за справяне с проблема и последващите вреди върху рационалното мислене. Обадих се на Клодия.
Тя имаше възможност да се види с мен на следващия ден. Тъй като не съм официално неин клиент, разговаряхме на кафе, а не в кабинета й. А ме обвиняват, че ми липсва гъвкавост!
Очертах ситуацията, като пропуснах компонента проект „Баща“, защото не исках да призная, че тайно взимам ДНК проби, което Клодия най-вероятно щеше да сметне за неетично. Вместо това казах, че с Роузи имаме общи интереси в киноизкуството.
— Говори ли с Джийн за нея? — попита Клодия.
Обясних й, че Джийн ме е запознал с Роузи като кандидатка по проекта „Съпруга“ и че той само би ме насърчил да правя секс с нея. Казах, че Роузи е напълно неподходяща за партньор, но вероятно е останала с илюзията, че се интересувам от нея в този аспект. Може би си мислеше, че общите ни интереси са извинение да я преследвам. Бях направил огромен гаф, като я бях питал за сексуалната й ориентация — това само щеше да засили впечатлението й.
Но пък Роузи никога не бе споменавала проекта „Съпруга“. Инцидентът със сакото така бързо ни бе отклонил от темата, пък и след това събитията се бяха стекли по напълно непредвидим начин. Но съзирах риск в някакъв момент да нараня чувствата й, като й кажа, че е изключена от разглеждане по проекта „Съпруга“ още след първата среща.
— Значи това те тревожи? — попита Клодия. — Да не нараниш чувствата й?
— Правилно.
— Отлично, Дон.
— Неправилно. Това е съществен проблем.
— Имам предвид, че си загрижен за чувствата й. И ти е приятно да си прекарваш времето с нея?
— Изключително много — отвърнах, осъзнавайки го за първи път.
— А на нея приятно ли й е?
— Предполагам. Но тя кандидатства по проекта „Съпруга“.
— Не се тревожи за това — каза Клодия. — По думите ти съдя, че е доста устойчива. Просто се забавлявай.
На другия ден се случи нещо странно. За първи път, откакто го познавам, Джийн си насрочи среща с мен в кабинета си. Винаги аз организирах разговорите ни, но заради проекта „Баща“ бе изминало необичайно много време от последния ни.
Кабинетът на Джийн е по-голям от моя заради по-високия му статус, а не поради реална нужда от пространство. Хубавата Елена ме пусна да вляза, тъй като Джийн закъсняваше с връщането от друга среща. Възползвах се от възможността, за да проверя дали не бе отбелязал на картата на света Индия и Белгия. Бях почти сигурен, че отметката на Индия си беше там отдавна, но пък бе възможно Оливия да не е индийка. Беше казала, че е индуистка, така че можеше да е от Бали или Фиджи, както и от друга страна, където се изповядва тази религия. Джийн се стремеше да покрие всички националности, не етноси, така както пътешествениците брояха страните, които са посетили. Както можеше да се предвиди, Северна Корея не бе отбелязана на картата.
Джийн пристигна и нареди на Хубавата Елена да донесе кафета. Седнахме край масата му, сякаш бяхме на официална среща.
— Е — започна Джийн, — говорил си с Клодия. — Това бе един от недостатъците, че не съм официално клиент на Клодия: не получавах защитата на поверителността. — Разбирам, че се виждаш с Роузи. Точно както експертът предвиди.