— Да — отвърнах, — но не по проекта „Съпруга“. — Джийн е най-добрият ми приятел, но все още се чувствах неудобно да му кажа за проекта „Баща“. За щастие той не ме притисна, вероятно защото предполагаше, че имам сексуални намерения спрямо Роузи. Всъщност бях учуден, че не повдигна веднага тази тема.
— Какво знаеш за Роузи? — попита той.
— Не много. — Бях честен. — Не сме говорили много за нея. Дискусиите ни са съсредоточени върху външни проблеми.
— О, я стига — възкликна той. — Знаем какво върши и къде прекарва времето си.
— Барманка е.
— Добре — каза Джийн. — Това ли е всичко, което знаеш?
— И не харесва баща си.
Джийн се изсмя без видима причина.
— Не мисля, че той е Робинзон Крузо. — Твърдението изглеждаше налудничаво, докато не осъзнах, че образът на измисления герой, оцелял при корабокрушение, можеше да се използва и като метафора, означаваща „не е сам“ или в този контекст — не е сам в нехаресването на Роузи спрямо него. Джийн сигурно бе забелязал озадачената ми физиономия, докато се опитвах да проумея какво казва, затова поясни. — Списъкът на мъжете, които Роузи харесва, не е дълъг.
— Да не е лесбийка?
— Възможно е — отвърна Джийн. — Виж как се облича.
Твърдението на Джийн сигурно се отнасяше за тоалета й, в който се появи за първи път в кабинета ми. Но тя се обличаше конвенционално за работата си в бара, а за посещенията ни, на които събирахме ДНК проби, неизменно носеше джинси и някаква блуза. Във вечерта, когато се случи инцидентът със сакото, беше необичайно пременена, но пък много привлекателна.
Може би не беше искала да изпраща сигнали, че си търси с кого да се чифтоса, в средата, в която Джийн я бе срещнал — вероятно бар или ресторант. Повечето от женските дрехи са замислени така, че да увеличават сексуалната им привлекателност и да привлекат партньор. Ако Роузи не търсеше партньор, изглеждаше ми напълно рационално да се облича по друг начин. Исках да питам Джийн много неща за нея, но подозирах, че ако го направя, ще намекна за интерес, който той щеше да изтълкува погрешно. Но един от въпросите беше жизненоважен.
— Защо е била готова да се включи в проекта „Съпруга“?
Джийн се поколеба.
— Кой да знае? — отвърна той. — Не мисля, че е изгубена кауза, но просто не очаквай прекалено много. Тя има много проблеми. Не забравяй, че става въпрос за остатъка от живота ти.
Съветът на Джийн беше изненадващо проникновен. Дали знаеше колко време прекарвам с книгата за коктейли?
14.
Казвам се Дон Тилмън и съм алкохолик. Формулирах това изречение в главата си, но не го произнесох на глас не защото бях пиян (а аз бях), а защото ми се струваше, че ако го кажа, ще стане истина и нямаше да имам друг избор, освен да последвам рационалния път, а именно — да спра да пия завинаги.
Опиянението ми бе в резултат на проекта „Баща“ — по-точно на нуждата да натрупам компетентност като сервитьор на напитки. Бях си закупил шейкър, чаши, маслини, лимони, ренде за цитрусови кори и значително количество алкохол, както препоръчваше Наръчникът на бармана, за да усвоя механичния компонент на приготвянето на коктейли. Оказа се изненадващо сложен, а и аз не съм сръчен по рождение. Всъщност, като се изключеше катеренето по скали, което не бях правил от ученическите си години, и бойните изкуства, съм несръчен и непохватен в повечето спортове. Уменията ми по карате и айкидо бяха резултат на значителни тренировки през дълъг период от време.
Отначало тренирах за точност, след това за бързина. В 23.07 часа се почувствах изтощен и реших, че ще е интересно да опитам коктейлите, за да видя дали са качествени. Приготвих класическо мартини. Мартини с водка, „Маргарита“ и „Каубой“ — коктейли, за които в книгата пишеше, че са сред най-популярните. Всичките бяха отлични и с много по-различен вкус от видовете сладолед. Бях изстискал повече лимонов сок от необходимото за маргаритата, затова направих още една, за да не го похабя.
Изследванията категорично показват, че рисковете за здравето от алкохола са далеч повече от ползите. Моят довод беше, че ползите му за психичното ми здраве оправдават тези рискове. Алкохолът ме успокояваше и повдигаше настроението ми — парадоксална, но приятна комбинация. И също така намаляваше неудобството ми в социални ситуации.
Обикновено консумирах внимателно, като планирах два дни въздържание на седмица, макар проектът „Баща“ да бе станал причина това правило да се наруши няколко пъти. Количествата, които поемах, не ме определяха като алкохолик. Обаче подозирах, че силната ми съпротива срещу прекъсванията говори точно обратното.