Подпроектът за масово събиране на ДНК проби вървеше задоволително и аз усвоявах книгата за коктейлите с нужната бързина. Обратно на популярния мит, алкохолът не унищожава мозъчни клетки.
Докато се готвех да си лягам, изпитах силно желание да се обадя по телефона на Роузи и да й докладвам за напредъка си. По пътя на логиката — това не бе необходимо, а си беше чисто разпиляване на усилия да съобщя, че проектът върви по план, това би трябвало да се подразбира от само себе си. Рационалността надделя. На косъм.
С Роузи се срещнахме на кафе двайсет и четири минути преди събирането на випуска. Към отличната си диплома и докторската си степен вече можех да прибавя и Сертификат за отговорност при сервиране на алкохол. Изпитът не се оказа труден.
Роузи вече бе в сервитьорска униформа, беше донесла мъжкия й еквивалент и за мен.
— Взех униформата по-рано и я изпрах — каза тя. — Не искам демонстрации по карате.
Очевидно имаше предвид инцидента със сакото, макар че бойното изкуство, което бях използвал тогава, беше айкидо.
Бях се приготвил прецизно за събирането на ДНК проби — торбички, салфетки и напечатани предварително самозалепващи се етикети с имената на хората от снимката от завършването. Роузи настоя, че няма нужда да събираме проби от тези, които не са присъствали на абсолвентския бал, затова зачертах техните имена. Тя изглеждаше учудена, че съм ги научил наизуст, но аз бях твърдо решен да не допускам грешки поради липса на информация.
Срещата на випуска беше в голф клуб, което ми се стори странно, но установих, че съоръженията там са основно места за ядене и пиене, а не за подпомагане на играта на голф. Освен това открих, че сме много по-квалифицирани, отколкото бе необходимо. Имаше щатни бармани, които отговаряха за приготвянето на напитките и — което беше по-важно — събираха празните чаши. Часовете, отделени на учене как се приготвят коктейли, очевидно бяха отишли на вятъра.
Гостите започнаха да пристигат и на мен ми връчиха табла с напитки, които да разнеса. Незабавно схванах, че има проблем. Нямаше табелки с имена! Как щяхме да идентифицираме източниците на ДНК? Успях да намеря Роузи, която също бе установила проблема, но бе намерила и решение за него на базата на социализирането.
— Кажи им: „Здрасти, аз съм Дон и ще се грижа за вас тази вечер, доктор…“ — И тя демонстрира как да покажа, че изречението е недовършено и да ги окуража да си кажат имената. Невероятно, оказа се, че работи в 72.5 процента от случаите. Дадох си сметка, че трябва да правя това и с жените, за да не изглеждам като сексист.
Иймън Хюз и Питър Ентикот, кандидатите, които бяхме елиминирали, също пристигнаха. Като приятел на семейството, Иймън би трябвало да знае какво работи Роузи и тя му обясни, че аз работя и вечерно време, за да си допълвам доходите от научна работа. Роузи каза на Питър Ентикот, че сервира от време на време, за да финансира работата по докторската си дисертация. Вероятно и двамата бяха предположили, че сме се срещнали на работа.
Всъщност дискретното поливане на чашите с тампон се оказа най-трудно. Успях да взема най-много по една проба от всяка табла, която връщах на бара. Роузи имаше дори още по-големи проблеми.
— Не мога да следя всички имена — каза ми трескаво, когато се разминавахме с подноси в ръце. Ставаше все по-оживено, а и тя изглеждаше малко развълнувана. Понякога забравях колко много хора не са запознати с основните техники за запомняне на информация. Успехът на подпроекта беше в моите ръце.
— Ще имаме подходяща възможност, когато всички седнат — казах. — Няма нужда да се тревожиш.
Огледах масите, приготвени за вечерята. Около всяка имаше по десет стола, а две бяха с единайсет места. Изчислих, че гостите са деветдесет и двама. С жените лекари включително, разбира се. Половинките не бяха поканени. Имаше малък риск бащата на Роузи да е транссексуален. Отбелязах си наум да проверя жените за остатъци от мъжки белези и да тествам всички, които изглеждат съмнителни. Но общо взето бройката изглеждаше обещаваща.
Когато гостите седнаха, нашите услуги се смениха от доставка на лимитирана селекция от напитки към приемане на поръчки. Очевидно тази организация беше необичайна. В нормална ситуация щяхме просто да разнесем бутилки вино, бира и вода по масите, но това бе изискан прием, клубът приемаше поръчки и ни бяха казали да пробутваме от най-доброто, явно за да увеличим приходите. Хрумна ми, че ако върша това добре, може да ми простят други грешки.
Доближих се до една от масите с единайсет места. Вече се бях представил на седем от гостите и бях получил шест имена.