Выбрать главу

— Това ми звучи като разговор на кафе. Защо да не го продължим някъде по-късно?

— Съжалявам — каза тя. — Имам да правя проучвания. За събиране на доказателства, нали се сещаш?

Опитах се да си проправя път към него, но висока блондинка ме изпревари, а не исках да рискувам да вляза в контакт с тялото й. Тя заговори с норвежки акцент:

— Професор Бароу? — Имаше предвид Джийн. — С цялото ми уважение, но мисля, че опростявате феминистичната позиция.

— Ако ще говорим за философия, трябва да го направим в някое кафене — отвърна Джийн. — Ще се видим в „Бариста“ след пет минути.

Жената кимна и тръгна към вратата.

Най-накрая имахме време да поговорим.

— Какъв беше акцентът й? — попита ме Джийн. — Шведски?

— Норвежки — отвърнах. — Мислех, че вече си бил с норвежка.

Казах му, че имаме насрочен разговор, но Джийн вече мислеше само за кафето с жената. Повечето мъжки животни са програмирани да поставят секса по-високо в списъка си с приоритети от помощта към несвързан с тях индивид, а Джийн имаше и допълнителна мотивация заради проучването си. Нямаше смисъл да споря.

— Запази си следващия прозорец в графика ми — каза той.

Хубавата Елена най-вероятно си бе тръгнала след края на работния ден и аз пак можех да получа достъп до графика на Джийн. Поправих и собствения си график, за да вместя уговорката. От вчера нататък проектът „Съпруга“ щеше да е с най-висок приоритет.

Изчаках до 7.30 часа на следващия ден и почуках на вратата на Джийн и Клодия Наложи се да преместя сутрешния крос и пазаруването за вечеря в 5.45 часа, което означаваше по-ранно лягане предната вечер с последващ ефект върху множество планирани задачи.

Чух изненадани възклицания зад вратата, преди дъщеря им Юджини да отвори. Юджини както винаги се радваше да ме види и поиска да я вдигна на раменете си и заедно с нея да подскачам по целия път към кухнята. Голяма забава! Хрумна ми, че бих могъл да включа Юджини и нейния полубрат Карл в списъка си с приятели и така да го разширя до четирима души.

Джийн и Клодия закусваха и казаха, че не са ме очаквали. Посъветвах Джийн да си качи графика онлайн — така може да е винаги осведомен и да избягва неприятни срещи с хубавата Елена. Той не беше ентусиазиран.

Бях пропуснал закуската, затова си взех кофичка кисело мляко от хладилника. Подсладено! Нищо чудно, че Джийн беше с наднормено тегло. Клодия все още бе стройна, но забелязах някои неприятни окръгляния. Изтъкнах проблема и посочих киселото мляко като възможен виновник.

Клодия попита дали ми е харесала лекцията за Аспергер. Бе останала с впечатлението, че Джийн я е изнесъл, а аз просто съм присъствал. Поправих грешката й, като казах, че темата ми се е сторила очарователна.

— Симптомите напомнят ли ти за някого? — попита тя.

Със сигурност. Те почти идеално описваха Ласло Хевеси от катедрата по физика. Тъкмо се канех да разкажа прочутата история за Ласло и пижамата, когато влезе Карл, шестнайсетгодишният син на Джийн, облечен в ученическа униформа. Той тръгна към хладилника, сякаш се канеше да го отвори, после внезапно се обърна и замахна да ми забие як тупаник в главата. Аз спрях ръката му и го бутнах внимателно, но категорично на пода, така че да види как постигам резултата с ловкост, а не толкова със сила. Това си беше наша игра, но той не бе забелязал киселото мляко, което сега се бе разляло по дрехите ни.

— Не мърдай — каза Клодия. — Ще донеса кърпа.

Кърпата нямаше да изтрие ризата ми както трябва. Прането й изискваше пералня, прах, омекотител и доста време.

— Ще взема някоя риза на Джийн — казах и тръгнах към спалнята.

Когато се върнах, вече бях облечен в неудобно голяма бяла риза с декоративно жабо отпред. Опитах се да им представя проекта „Съпруга“, но Клодия бе заета с децата. Започвах да се изнервям. Уговорих се с тях да вечеряме заедно в събота и ги помолих да не предвиждат други теми за разговор.

Отлагането всъщност се оказваше удобно, защото ми даваше възможност да направя някои проучвания върху вида на въпросника, да съставя списък с желаните атрибути и да изработя чернова на плана. Всичко това, разбира се, трябваше да се съвмести с преподаването и научните ми ангажименти, както и със срещата с декана.

В петък сутринта имахме още една неприятна комуникация в резултат на това, че докладвах студент отличник за проявено академично безчестие.

Вече бях улавял веднъж Кевин Ю, че мами. Докато оценявах последната му курсова работа, разпознах изречение от реферат на друг студент отпреди три години.