Влязохме в кабинета й и седнахме.
— Виждам, че си в дрехи, подходящи за интервю за работа — каза тя. — Съжалявам, че досега не сметна за нужно да ни удостоиш с тях и тук.
Не отговорих.
— Е? Няма писмени обяснения. Няма обяснение.
Отново не се сетих за нищо подходящо да кажа.
Саймън Льофевър се появи на вратата. Очевидно това беше планирано. Деканът — Чарли — му махна.
— Можем да спестим време, като обясниш едновременно на Саймън и на мен.
Льофевър носеше документите, които му бях дал.
В този момент влезе Реджина, личната асистентка на декана, която не бе приравнена с предмет чрез добавяне на думата „хубава“ към името й.
— Извинете, че ви притеснявам, професоре — каза тя безадресно, тъй като всички бяхме професори, поне в началото така изглеждаше, но после от контекста стана ясно, че има предвид декана. — Имам проблем с резервацията ви за „Льо Гаврош“. Май са ви извадили от ВИП списъка.
На лицето на декана се изписа раздразнение, но тя махна на Реджина да излезе.
Саймън Льофевър ми се усмихна.
— Трябваше просто да ми пратиш това — каза той, имайки предвид документите. — Нямаше нужда да се правиш на гений идиот. Макар да трябва да се съглася, че представлението беше прекрасно. Каквото е и предложението. Трябва да мине през етичната комисия, но е точно каквото търсим. Генетика и медицина, темата е съвременна, и двамата ще се прочуем.
Опитах се да анализирам изражението на декана. Но наличните умения не ми стигнаха.
— Е, поздравления, Чарли — каза Саймън. — Имаш съвместния проект, който искаше. Медицинският изследователски институт е готов да даде четири милиона, което е повече, отколкото е посочено в бюджета на проекта, така че можеш да започваш.
Четири милиона долара.
Той посочи към мен.
— Дръж този човек, Чарли. Той е победител. И искам да работи по проекта.
За първи път получавах истинска възвръщаемост на инвестицията си в подобряване на социалните умения. Успях да разбера какво се случва. Не зададох глупав въпрос. Не поставих декана в неудобно положение, в което да не може да се защити и да й се наложи да тръгне против собствените си интереси. Просто кимнах и се върнах в кабинета си.
Фил Джармън имаше сини очи. Вече го знаех, но това беше първото, което забелязах. Беше на около петдесет и пет години, приблизително десет сантиметра по-висок от мен, як и в много добра форма. Стояхме пред рецепцията на фитнессалона му. На стената имаше вестникарски изрезки и снимки на младия Фил, който играе футбол. Ако бях студент по медицина без отлични умения в бойните изкуства, много добре щях да си помисля, преди да правя секс с приятелката на този мъж. Може би това е простото обяснение защо Фил никога не е бил информиран за самоличността на бащата на Роузи.
— Дай на професора екипировка и го накарай да се подпише, че поема отговорност за здравето си.
Жената на рецепцията изглеждаше озадачена.
— Това е просто консултация.
— Новите процедури започват днес — каза Фил.
— Нямам нужда от консултация — започнах аз, но Фил очевидно беше като кон с капаци.
— Записал си час — каза той. — Шейсет и пет долара. А сега да ти намерим боксови ръкавици.
Почудих се дали си даваше сметка, че ме бе нарекъл „професора“. Вероятно Роузи щеше да се окаже права и той наистина бе видял снимката от танците ни. Не си бях направил труда да скрия името си. Но поне знаех, че той знае кой съм. Дали знаеше, че знам, че той знае кой към? Започвах много да задобрявам в детайлите на общуването.
Преоблякох се в потник и шорти, които миришеха като току-що изпрани, и си сложихме боксови ръкавици. Случайно бях попадал на тренировки по бокс. Но не се боях от ударите. Имах добри защитни техники, ако се окажеше необходимо. Повече се интересувах от разговора.
— Хайде, удари ме — каза Фил.
Нанесох няколко леки крошета, които той блокира.
— Хайде — настоя. — Опитай се да направиш така, че да ме заболи.
Просеше си го.
— Доведената ти дъщеря се опитва да намери истинския си баща, защото не е доволна от теб.
Фил рязко свали гарда. Много лоша форма. Можех безпрепятствено да му нанеса удар, ако боят беше истински.
— Доведена дъщеря? — повтори той. — Така ли се нарича? Затова ли си тук?
Замахна много силно и трябваше да го блокирам, за да не пострадам. Фил разбра какво правя и се опита да ми извие ръката. Блокирах и това и влязох в контраатака. Той я избегна умело.
— И тъй като не е вероятно да успее, ще трябва да решим проблема с теб.
Фил замахна да ме удари силно право в главата. Блокирах го и отстъпих.