— Имахме много добър план — отвърна Ема, — който очевидно проработи.
— О, нима? Кажи ми тогава за този ваш план. Какво планирахте да направите, ако Удсайд се бе върнал вкъщи и бе установил с изненада, че тършувате в кабинета му?
— Бел отвлича вниманието му на бала у лейди Мотрам. Тя обеща да не позволи той да си тръгне преди полунощ.
— Ами ако тя се провалеше? Твоята братовчедка не е достатъчно силна, за да възпре един голям мъж.
— О, използвай главата си — сопна се Ема. — Удсайд се върти около нея в продължение на година. Той никога няма да напусне бала, докато тя продължава да флиртува с него.
— Не можеш да си сигурна в това. Възможно е той да се почувства зле и да си тръгне.
— Това се нарича пресметнат риск, Ваша светлост. Всеки ден се сблъскваме с такива в живота си.
— По дяволите, Ема! — избухна Алекс и прокара ръка през косата си. — От всички безразсъдни проклети неща, които можеше да направиш, това е най-глупавото! Ако Удсайд те беше хванал, можеше да те прати в затвора! Или още по-лошо! — добави той недвусмислено.
— Трябваше да поема риска. Нед беше в беда и се нуждаеше от помощ. Аз не предавам хората, които обичам — отвърна рязко тя.
Точно в този момент нещо в Алекс се пречупи. Той я хвана за раменете и я разтърси силно, стискайки я така, сякаш животът му зависеше от това.
— Имаш ли някаква представа колко бях притеснен за теб?! Имаш ли?
Ема преглътна и затвори очи в опит да задържи сълзите, които бяха текли по страните й в продължение на почти цял един ден. Трябваше да се съвземе. Не биваше да му позволи да я види как плаче.
Алекс спря да я разтърсва, но ръцете му останаха върху нея и Ема скоро откри, че неговото докосване е странно успокояващо. Топлината сякаш проникваше през ризата й и малка част от нея закопня да се хвърли в прегръдката му и да усети как силните му ръце я прегръщат. Но по-голямата част от нея все още се чувстваше наранена заради бруталното му отношение от предишния ден. Липсата му на доверие в нея я нараняваше прекалено дълбоко.
— Не бях наясно, че въобще ви интересува, Ваша светлост.
— Е, грижа ме е — каза той разярено, отвърна се от нея и удари силно с ръце бюрото си. — Грижа ме е, по дяволите! Днес за малко не се побърках, защото знаех, че си се забъркала в някаква абсурдна интрига, а аз няма да съм там, за да те спра.
— Как разбра? — попита Ема и приседна на ръба на леглото.
— Дънфорд е дочул разговора ви с Бел по-рано този следобед — каза Алекс отсечено. — Чул те е да казваш колко наложително било Бел да се срещне с Удсайд тази вечер на бала у лейди Мотрам. Предвид това, че познаваме характера на виконт Бентън, и двамата бяхме ужасени.
— Бях останала с впечатлението, че ще си много доволен да ме оставиш на вълците.
— Вчера направих грешка — отвърна Алекс с дрезгав глас, все още обърнат с гръб към нея. — Съжалявам.
Ема изненадано разтвори очи от неочакваното му признание. Той беше много горд мъж и тя не можеше да си представи, че това извинение бе излязло лесно от него. Докато стоеше наклонен към бюрото, всяка частица от тялото му излъчваше силно напрежение и болка. Тя знаеше, че не му е никак лесно. Вината, която изпитваше заради поведението си, най-вероятно го измъчваше. Съчувстваше му — не можеше да го преодолее, дори и да се опитваше, защото го обичаше прекалено много. Но тези дълбоки чувства не можаха да заличат нейната болка.
— Приемам извинението — отвърна тя с тихо достойнство.
Алекс се обърна към нея, а в очите му се четяха едновременно надежда и съмнение.
— Но това не означава, че ще забравя — каза тъжно тя. — Няма да е възможно отношенията ни да бъдат отново такива, каквито бяха…
— Ема, ако си имала нужда от пари за Нед, просто трябваше да ме попиташ.
— Какво предполагаш, че можех да направя, Алекс? Да дойда при теб и да те помоля за заем от десет хиляди лири?
— Щях да ти ги дам.
— Сигурна съм, че щеше да го направиш, но аз нямаше да се почувствам добре от това, а не мисля, че и Нед също. Навярно изглежда глупаво, при положение че аз самата притежавам повече от достатъчно пари. Имам наследство дори тук в Лондон. То е под попечителство до навършването на двадесет и първата ми годишнина… — Тя преглътна нервно, отвърна поглед и започна да изучава средновековния гоблен, който висеше на стената. — Или докато не се омъжа.