— Разбирам.
— Не те помолих да се ожениш за мен само заради парите — избухна Ема, неспособна да се обърне с лице към него и да срещне погледа на изумрудените му очи. — Мисля, че те ми дадоха основание да те помоля, но не бяха причината да го направя. Това беше просто извинение, предполагам. Исках те толкова отчаяно, а се чувствах в безизходица. Един мъж може да подбере и реши за коя иска да се ожени, но жената трябва да си стои кротко у дома и да чака търпеливо, докато й предложат. Аз се страхувах, че ти никога няма да дойдеш и да ме помолиш за ръката ми.
Алекс въздъхна. Ако тя беше изчакала само три дни повече, цялата тази лудост щеше да бъде предотвратена.
— Парите бяха просто извинение — продължи безнадеждно Ема. — Предполагам, съм си мислела, че ако имам достатъчно неотложна причина, тогава няма да ми се налага да се подчинявам на порядките и ще мога сама да те помоля, вместо да чакам ти да го направиш. Не мисля, че щях да имам куража да ти предложа, ако не бе така належащо да се сдобия с пари заради Нед.
Алекс отиде до леглото и седна до нея. Взе едната й ръка и я задържа в своята.
— Можеш ли да разбереш, защо реагирах по този начин? — попита той и помилва дланта й с палец. — През всичките тези години бях преследван от алчни жени заради титлата ми. Когато каза, че се нуждаеш от пари — не знам какво се случи. Просто загубих ума си.
— Не разбирам как можа да си помислиш това за мен. — Ема вдигна наранения си поглед към него. — Не ме ли познаваш?
Алекс погледна настрани, неспособен да намери думи, с които да изрази разкаянието, което чувстваше.
Тишината изглеждаше безкрайна, докато Ема накрая не я наруши.
— Трябваше да ми се довериш.
— Знам и съжалявам.
— Не мога да разбера как стигна до това погрешно заключение — каза тя с глас, натежал от мъка. — Ти дори не се опита да помислиш, просто реши, че съм една обикновена проститутка и ме изгони от къщата си. Даже не ми поиска обяснение.
Алекс не можеше да срещне погледа й. Ема избърса сълзите, които заплашваха да потекат по страните й.
— Смятах, че ме познаваш достатъчно добре, за да си наясно, че не съм „малка алчна кучка“.
Той трепна, когато тя хвърли по него собствените му жестоки думи, изречени в гнева му.
— Знам, че сгреших, Ема. Повярвай ми, не ми отне много време, за да осъзная колко сгреших спрямо теб.
— Не знам… чувствам се ужасно от факта, че ми нямаш доверие.
— Но аз ти имам доверие. Наистина.
Ема се усмихна тъжно.
— Казваш, че е така и аз съм уверена, че действително вярваш в това. Но не мога да съм сигурна, че няма да си направиш същия извод отново някой ден. Ти си прекарал десет години в омраза към жените. Не е лесно да се пренебрегне цяло десетилетие на толкова силно чувство.
— Аз не мразя жените, Ема.
— Омраза, недоверие — почти едно и също е.
— Признавам, че нямам високо мнение за повечето от дамите във висшето общество — отвърна Алекс и стисна ръката й по-силно. — Не познавах много извън кръга на собственото ми семейство, които да уважавам. Но ти промени това. Ти разби всички предубеждения, които имах относно жените.
Ема навлажни устни, докато си припомняше грозната сцена в салона му.
— Очевидно не съм.
— За бога, Ема, дай ми шанс! — избухна ненадейно Алекс и скочи на крака. — Права си! Постъпих като истински задник, защото не се доверих на инстинктите си. Знаех, че ти си всичко, което искам от една жена, но ме беше страх да си го призная. Доволна ли си? — Той прекоси стаята като си поемаше дълбоко въздух. С ръце на хълбоците Алекс застана и се вторачи в същия гоблен, който Ема наблюдаваше преди малко. Той не се обърна към нея, когато най-сетне проговори. — Сега и ти постъпваш като мен. Нямаш ми достатъчно доверие, за да повярваш, че аз наистина научих нещо от вчерашната случка.
— О, Алекс — прошепна Ема и скри лице в ръцете си. — Толкова съм объркана. Мисля, че не съм наясно със себе си от момента, в който те срещнах.
— Ти ли си объркана? — попита Алекс и се обърна към нея с крива усмивка. — Ти преобърна целия ми живот с главата надолу! Имаш ли идея на колко проклети балове ходих през последните два месеца? — Тя го погледна с празен поглед. — На повече отколкото съм бил за последните десет години! Изобщо не харесвам приемите на висшето общество! Мразя ги! Но отидох на повечето от тях — и то с удоволствие — само за да съм близо до теб.
Ема го погледна, примигвайки с насълзените си очи.