— Искаше ми се да знаех какво да направя — каза тъжно тя. — Можеш ли… можеш ли просто… — тя стисна устни, докато се опитваше да изрече думите. — Можеш ли да ме прегърнеш? Само за малко?
Алекс вдигна глава, когато чу молбата й. Сърцето му започна да бие учестено, докато прекосяваше стаята. Той седна до нея и я притегли към себе си, а устните му я целунаха по бузата точно до ухото й.
Ема затвори очи, отпусната в уютната и утешителна прегръдка на ръцете му. Когато намери сили да проговори, гласът й беше слаб и дрезгав.
— Мисля, че ако продължиш да ме прегръщаш по този начин, може и да успея да забравя колко много ме заболя от думите ти.
Алекс я прегърна още по-плътно.
— Толкова съжалявам, Ема — прошепна той. — Толкова много съжалявам.
Тя кимна и позволи на сълзите, които сдържаше цяла вечер да се стекат по бузите й.
— Знам. И аз съжалявам, че те притесних тази нощ. Не се извинявам за това, което направих — смутено добави тя и подсмръкна, — но наистина съжалявам, че си се разтревожил.
Алекс я притисна към себе си.
— О, Господи, Ема — каза пресипнало той. — Моля те, никога повече не ме подлагай на това.
— Няма или поне ще се опитам да не го правя.
Алекс се отдръпна от нея, така че да вижда лицето й.
— Накарах те да плачеш — прошепна той и докосна страните й. — Толкова съжалявам.
В неговата топла прегръдка тя даде воля на всичките си сълзи, които задържаше в себе си през последните два дни и които храбро се опитваше да скрие от очите на своето семейство. Когато и последната сълза бе изплакана, тя почувства как душата й се освобождава и напрежението бавно я напуска. В този миг тя се унесе и Алекс я положи в огромното си легло. С доволна усмивка на лицето той събу обувките й, издърпа завивката до брадичката й и я целуна за лека нощ.
Глава деветнадесета
Няколко часа по-късно Ема бавно отвори очи и започна постепенно да идва на себе си. Тя пое дълбоко дъх и докато се прозяваше, примигна няколко пъти, за да свикне с тъмнината. Във въздуха се носеше слаба миризма на мускус. Тя усети приятния аромат и през ума й мина мисълта, че не използва подобно ухание в своята спалня. Вдъхвайки дълбоко омаята на този опияняващ мирис, Ема се прозина отново и затвори очи, докато извърташе тялото си на другата страна. Когато се намести, изпусна една слаба въздишка и леко отвори очи.
Тогава осъзна, че се намира на няколко сантиметра от лицето на Алекс и се ококори шокирано. Внезапно се досети, че тежкият предмет, преметнат през бедрата й, всъщност е неговият крак. Тя притаи дъх, стресната от интимността помежду им.
— О, боже — въздъхна Ема, опитвайки се да стои съвсем неподвижно, за да не събуди заспалия до нея мъж. Тя наистина нямаше никакъв опит в подобен род ситуации. От друга страна сърцето й биеше толкова бързо, че просто беше невъзможно да заспи отново.
Обикновено в такъв момент би било уместно да започне да крещи. Или може би да припадне. Тогава се замисли какво би направила една порядъчна дама в подобно положение. Но порядъчните дами не би трябвало да изпадат в подобни ситуации. Това, така или иначе, беше без значение, защото тя не виждаше как крясъците щяха да й помогнат в този случай. Усилието й да припадне щеше да е още по-глупаво, тъй като не можеше да постигне нищо, докато е в безсъзнание, а когато се свестеше щеше да е в същото положение както сега. Освен това, кисело си помисли Ема, нямаше да успее чак толкова добре да изимитира припадък без сериозен удар по главата.
Тя предположи, че ще избухне огромен скандал, освен ако Алекс и семейството й не бъдат крайно дискретни. Всъщност имаше голяма вероятност чичо Хенри и леля Керълайн все още да не бяха открили отсъствието й. През последните дни бяха доста загрижени за нея, защото изглеждаше много разстроена и уморена. Бяха й казали да си почива и тя бе сигурна, че нямаше да я безпокоят, когато се върнат от бала на лейди Мотрам. Нед щеше да узнае, разбира се, и Бел също, защото щеше да измъкне информацията от брат си в минутата, в която той пристъпеше прага на дома им.
Всичко щеше да бъде наред, стига да успееше да се прибере вкъщи преди изгрев-слънце и преди прислугата да се е захванала с ежедневните си задължения. Братовчед й вероятно беше оставил входната врата отключена заради нея. Тя се усмихна криво. Бел и Нед сигурно я чакаха в салона и се редуваха на смени, за да наблюдават прозореца в очакване на нейното завръщане. За нищо на света не биха пропуснали историята, с която Ема щеше да оправдае продължителното си отсъствие.