Тя извърна глава, за да хвърли поглед на часовника, който беше разположен върху нощното шкафче на Алекс. Беше четири без петнадесет сутринта. Хенри, Керълайн и Бел сигурно се бяха върнали от лейди Мотрам преди няколко часа. Тя все още разполагаше с време. Всъщност нямаше значение дали ще си тръгне сега или след половин час. Каквито и неприятности да си беше навлякла, те вече се бяха случили.
За да бъде честна, Ема трябваше да признае, че предпочиташе да лежи в голямото легло и да изучава лицето на Алекс. Струваше й се толкова млад, докато спеше. Тъмните му мигли изглеждаха греховно дълги, когато почиваха върху страните му. Ема не за първи път си пожела да има подобни мигли, които да украсяват и собствените й очи. Косата му беше разбъркана от съня, а устните му леко се разтваряха, когато си поемаше въздух.
Алекс беше извадил голата си ръка над одеялото и Ема можеше да огледа горната половина на гърдите му. Тя никога не го беше виждала без риза и изпита желание да разбере какво е чувството да прокара ръка по плътта му. Погледът й се спусна по кожата му дотам, където започваше завивката. Той определено беше свалил ризата си, но дали беше махнал и панталоните си. Ема затаи дъх. Господи, дали не беше гол!
Кракът, който беше преметнат върху бедрата й, изведнъж й се стори странен. Ема прехапа долната си устна, докато се опитваше да се измъкне изпод него, без да го събуди. Алекс измърмори нещо насън и се отмести. Завъртя се върху нея и тя се намери още по-плътно притисната от крака му. Изглежда имаше само един-единствен начин да разбере дали е гол. Поемайки си дълбоко въздух, тя пъхна ръката си под завивката и я плъзна надолу, докато не напипа меките къдрави косъмчета на коляното му. Ема незабавно издърпа ръката си. Той определено не носеше бричове.
Алекс не носеше риза и панталони. Оставаше само едно място, където трябваше да е облечен, за да предпази нейното благоприличие. Тя преглътна. Не, определено нямаше да плъзне ръката си под завивката и да го докосне точно там. Тя дори не беше сигурна какво да очаква!
Опита друга тактика. Много бавно и предпазливо повдигна завивката като внимаваше да не събуди Алекс. След като беше вдигнала одеялото достатъчно, тя надзърна под него, но не видя нищо друго, освен сенки. Призовавайки всичкия си кураж, тя пъхна глава отдолу като в същото време придържаше плата достатъчно високо, за да може слабата лунна светлина, която озаряваше стаята, да проникне вътре. Въпреки това продължаваше да бъде прекалено тъмно, за да успее да види нещо. Ема направи гримаса и се отказа примирено. Ако продължаваше да пъха главата си под завивката, най-вероятно щеше да се удари в него, а тя със сигурност не желаеше подобно нещо. Затова бавно се измъкна изпод одеялото и отпусна глава на възглавницата до Алекс.
Той беше с отворени очи.
Ема пое дълбоко дъх и погледна по-внимателно. Той определено беше с отворени очи и въпреки тъмнината в стаята, тя можеше да различи развеселените пламъчета в зелените им дълбини.
— Не съм свалил бельото си, ако това се опитваш да установиш. — Ема можеше да се закълне, че чува присмех в гласа му. — Не съм чак такъв голям простак — продължи той.
— Благодаря ти — отговори искрено тя.
— Ти заспа и нямах сърце да те събудя. Толкова си очарователна, докато спиш.
— Ти също — не се стърпя да отвърне тя.
— Благодаря ти — после откровено попита. — От колко време си будна?
— Не от много.
— Достатъчно топло ли ти е?
— О, да — отвърна меко Ема, чудейки се на абсурдността на ситуацията. Тя беше тук, лежеше в леглото с мъж, с именно този мъж, часът беше около четири сутринта, а те водеха учтив разговор сякаш се намираха в дневната. Ема въздъхна, а погледът й обходи тавана. — Трябва да бъдем много внимателни, когато ме заведеш вкъщи — отвърна накрая. — При условие, че сме крайно дискретни и не събудим никого, има вероятност да избегнем скандала.
— Не се тревожи за това — отговори той безцеремонно. — Аз ще имам грижата за всичко.
Ема се извъртя по гръб, но Алекс не направи нищо, за да помръдне крака си, който се намести още по-удобно между бедрата й.
— Много е уютно така — отбеляза той. — Не съм свикнал да споделям това легло с никого.
— О, наистина ли, Алекс — засмя се Ема. — Имал си десетки любовници и това е известно на всички.
Алекс се ухили широко.
— Ревнуваме, а? Това е добър знак.
— Не ревнувам.