— Колкото и да е невероятно, не съм имал десетки любовници. Дори аз не съм достатъчно мъж за това. Признавам, че не съм живял като монах, но наистина не съм държал любовница от доста време насам.
Ема го погледна въпросително.
— От поне два месеца, предполагам.
Това беше точно откакто се познаваха. Ема се почувства абсурдно доволна.
— И… — продължи той — определено не съм водил някоя от тях тук. Ти, мила моя, си първата, която краси леглото ми.
— Прозвуча така сякаш сме направили нещо, което всъщност не сме.
Алекс избегна отговора, просто я хвана за ръцете и я придърпа към себе си.
— Прекалено си далеч — измърмори той.
Ема ахна, когато се озова притисната към твърдото му тяло. Покрита изцяло от завивката, кожата му излъчваше такава топлина, която тя усещаше дори през дрехите си.
— Може би — отвърна тя. — Но точно в момента си мисля, че съм прекалено близо.
— Глупости — отрече Алекс и прокара ръце през тежките й коси. — Ухаеш чудесно.
— Сапун с аромат на рози — бързо отвърна тя.
— Мисля, че обичам сапуни с аромат на рози. — Той я целуна леко по носа. — Също така смятам, че имаш прекалено много дрехи.
— Ето това определено не е вярно.
— Би ли замълчала? — Алекс целуна затворените й клепачи. Ема усети как съмненията й започнаха да изчезват и осъзна, че желае да бъде съблазнена също толкова много, колкото и той го искаше. Докато той продължаваше да обсипва лицето й с леки целувки, тя се опита да осмисли нещата. Знаеше, че това, което прави, е грешно. Или поне всички казваха така. Но нещо вътре в нея й нашепваше, че да бъде тук с Алекс и да лежи в прегръдките му, е най-правилното нещо.
Сякаш цялата топлина на света струеше от него и блясъкът от изумрудените му очи попадаше право в нея.
Наистина ли беше толкова грешна, задето го желаеше така силно? Не, това не можеше да е вярно. Тя заслужаваше този единствен момент на блаженство. Ема взе своето решение. Тя пое дълбоко дъх, наклони глава към него и му предложи устните си.
Алекс усети промяната в нея незабавно и се уплаши от желанието, което разтърси тялото му, когато разбра, че тя няма да го отблъсне.
— Господи, Ема. Толкова много те искам… — изстена той. — От толкова време.
Когато започна да разкопчава мъжката риза, с която тя все още беше облечена, осъзна, че пръстите му трепереха. Той се усмихна глупаво на реакцията си и се почувства като неопитен младеж. Докато разкопчаваше копчетата, Алекс имаше усещането, че разопакова изящен подарък. Дъхът секна в гърлото му и той осъзна, че никога досега не се беше чувствал толкова нервен в очакване на изживяването. Най-накрая и последното копче бе освободено и той нетърпеливо смъкна ризата от раменете й. Под нея се разкри копринената й камизола, която показваше много повече, отколкото прикриваше.
Той сложи силните си ръце върху корема й и бавно започна да измъква камизолата. Копринената материя се плъзна чувствено по сияйната кожа на Ема. Тя трепереше. Не можеше и не желаеше да сдържа копнежа си да отвърне на странните и красиви чувства, които ръцете на Алекс предизвикваха през тънката коприна. Господи, как го желаеше и как искаше всичко това! Усещаше как цялото й тяло гореше от седмиците на незадоволена страст.
Той спря за миг, когато стигна до копчето на гърдите й. Алекс я погледна в очите, предлагайки й последна възможност да го спре, но всичко, което видя във виолетовите им дълбини, бе желание и доверие.
— Седни за момент — помоли дрезгаво той.
Ема го послуша и той махна ризата през главата й. Пое си рязко въздух, когато пълните й гърди се откриха пред погледа му.
— Толкова си красива — шепнеше тихо и се взираше в нея с благоговение. — Толкова красива.
Ема се изчерви под пронизващия му поглед, цялата й кожа гореше от очакване. Тя едва дишаше, неспособна да разбере чувствените вълни в корема си, предизвикани от допира на ръцете му върху гърдите й.
— О, Алекс — промълви тя, когато поредната вълна от удоволствие я заля. — Целуни ме. Моля те, целуни ме.
Алекс се засмя гърлено.
— Както желаеш, съкровище. — Той се наведе и пое между устните си едно от кораловите й зърна като го засмука леко, докато ръката му продължаваше да гали другата й гърда.
Ема за малко да изпищи.
— О, боже мой! — възкликна тя. — Нямах това предвид!
— Ммм, знам, но е много хубаво, нали?
Ема не можа да отговори, тя просто зарови ръце в гъстата му коса и го придърпа още повече към себе си. Ако е достатъчно близо, внезапно реши тя, той никога нямаше да спре да прави тези възхитителни неща с нея.