— Ема? — каза той, а гласът му беше загрубял от страст. Тя до такава степен се бе изгубила в собствените си желания, че не го чу. — Скъпа? — повика я той по-силно. Ема го погледна, но очите й бяха неспособни да го видят. — Скъпа, може да те заболи малко, но ти обещавам, че това ще е само този първи път.
— Какво искаш да кажеш?
Алекс направи гримаса и се подпря на лакти. Господи, никой ли не й бе обяснил?
— Това е, защото си недокосната. Аз ще отнема твоята девственост. Може да те заболи, но ти обещавам, че ще е за кратко и няма да почувстваш това следващия път.
Ема го погледна. Той изглеждаше толкова обезпокоен за нея, веждите му бяха стиснати, а очите му бяха по-зелени и нежни, отколкото някога ги беше виждала.
— Вярвам ти, Алекс — каза тихо тя, протегна се и обви ръце около него.
Всяка последна капка самоконтрол, която Алекс притежаваше го напусна точно в този момент и той навлезе докрай в нея. Ема извика леко, когато той разкъса девствеността й, но болката бе незначителна и скоро беше заменена от чувствено удоволствие, породено от тласъците му. С всяко следващо движение тя усещаше още по-силно топлината, която преминаваше през нея и когато вече не можеше да издържа, цялото й тяло се напрегна и почти замръзна. Ема за миг спря да диша, неспособна да помръдне, докато накрая светът избухна и тя падна напълно изтощена.
Тръпка от нажежено до бяло желание разтърси тялото на Алекс, когато той почувства как мускулите й се стягат около мъжествеността му. Той започна да се движи все по-бързо и по-диво, докато не направи един последен тласък и с екстаз се изля в нея.
Ема чу вика му в момента на неговото освобождение и усети как той се отпусна върху нея. Когато дойде на себе си след собствената си кулминация, тя си помисли, че никога преди не се беше чувствала толкова напълно задоволена.
— Чувствам се добре — въздъхна тя.
Алекс се засмя, когато се отдръпна от нея.
— Аз също, любов моя, аз също.
— Ако знаех, че ще се почувствам толкова добре, може би нямаше да те изхвърля от спалнята си в деня, в който се срещнахме.
Алекс взе лицето й в ръцете си.
— Нямаше да бъде толкова хубаво, любов моя, защото още не ни беше грижа един за друг.
След думите му Ема се притисна още по-плътно към него. Надяваше се, че сега той ще й каже колко я обича. Но Алекс не го направи. Тя въздъхна, мислейки си, че е твърде щастлива, за да се тревожи за това сега. Едва ли би могъл да прави любов с нея по този начин, ако не я обичаше поне малко, нали?
Те останаха така няколко минути. Ема се сгуши плътно в него, докато той разсеяно играеше с косите й. Накрая тя надигна глава и зададе ужасния и за двама им въпрос.
— Колко е часът?
Той погледна над главата й към часовника, който стоеше върху нощното му шкафче.
— Близо четири и половина.
— Трябва да си вървя — отвърна Ема неохотно. Господи, как мразеше да мисли за реалността, но тя трябваше да се прибере вкъщи рано или късно. За предпочитане по-рано. — Слугите ще се събудят всеки момент, а аз не искам да ме видят, когато влизам в къщата. Клюките им съперничат на тези във висшето общество, както знаеш. Само един от тях да ме види и това ще стане достояние на целия град до довечера.
— Кого го интересува?
Ема се обърна към него и го погледна шокирано.
— Какво искаш да кажеш с това „кого го интересува“? Аз бих предпочела да не виждам как репутацията ми отива в канавката, покорно благодаря.
Алекс я погледна объркано.
— Какви ги говориш? Ние ще сме женени до следващата седмица. А след още една целият шум около набързо организираната ни женитба ще е утихнал и единственото нещо, което някой ще каже за нас, е колко сме романтични.
Очевидната му арогантност предизвика яростна вълна от възмущение в Ема. Беше точно в негов стил да обяви, че те ще се женят следващата седмица, без изобщо да си направи труда да го обсъди с нея.
— Това, предполагам, е предложение за женитба? — попита тя засегнато.
Алекс се втренчи в нея, занемял от изумление.
— Ние ще се оженим, нали така?
— Наистина не мога да знам. Никой не е искал мнението ми.
— За бога, Ема. При тези обстоятелства трябва да се оженим.
— Аз няма да направя нищо, което не желая, Ваша светлост — обяви гордо Ема и се изправи в леглото със затъкната под мишници завивка.