— Ема, ти ме помоли да се оженя за теб само преди два дни.
— И ако си спомняш — подсмръкна тя — ти отказа!
— По дяволите, жено, отново ли ще трябва да преминем през това?
Ема не каза нищо.
— Чудесно — измърмори той. — Точно от това се нуждаех! Жена в истерия.
— Не ми говори по този начин!
В очите на Алекс припламна арогантност.
— Не говорех на теб, скъпа моя, а за теб. И ако спреш да се държиш като проклета глупачка, бих те целунал, вместо да водим този разговор.
Ема скочи от леглото побесняла, повличайки завивката със себе си.
— Не съм длъжна да стоя тук и да слушам как ме обиждаш!
Дрехите й бяха разхвърляни навсякъде от бурната им страст и на нея й се наложи да прекоси стаята няколко пъти, за да ги събере. Осъзна болезнено, че вероятно изглежда доста глупаво, докато се опитва отчаяно да задържи тежката завивка към тялото си, за да го прикрие.
Алекс реши да подходи по друг начин.
— Ема — нежно каза той, — след всичко, което споделихме заедно, не искаш ли да се омъжиш? Аз ще се побъркам, ако не мога да те имам в обятията си всяка нощ.
— Ти си жалък — побесня тя и страните й се изчервиха от гняв. — Не мога да повярвам колко си нахален! Как смееш да се опитваш да ме прилъжеш да се омъжа за теб по този начин!
— Помислих си, че ще проработи — каза Алекс с крива усмивка.
— Аах…! Аз ще…! Аз ще…! Оох…! — Гневът на Ема достигна до такива размери, че тя не можеше да изкаже това, което искаше.
— Ще ме убиеш? Аз не бих го направил, ако бях на твое място. Това ще причини ужасна бъркотия.
Невъзмутимото държание на Алекс я накара да изгуби и последната си капка контрол. Тя взе една ваза и я вдигна над главата си, готова да я запрати по него.
— Моля те — възмути се той. — Не и вазата от династията Мин.
Ема свали ръката си, за да прецени ценния предмет, и после го сложи обратно на масата. След което взе една кутия за енфие.
— Какво ще кажеш за това?
Алекс се намръщи.
— Ами, ако ти наистина трябва да…
Кутията от енфие пропусна ухото му на косъм.
— Като унищожаваш вещите ми нищо няма да разрешиш — каза Алекс и скочи от леглото, абсолютно незаинтересован от факта, че е гол. — Ти ще се омъжиш за мен.
— Някога хрумвало ли ти е да помолиш за нещо, без да го изискваш? — изфуча тя вбесено, опитвайки се да обуе долните си дрехи, без да изпусне завивката. Гневът й нарасна още повече, когато той й се усмихна, развеселен от нейното затруднение. — О, моля ви за прошка, Ваша светлост — каза тя, а гласът й преливаше от леденостуден сарказъм. — Забравих, че един херцог не трябва да моли за нищо. Не е нужно да се опитва да спечели каквото и да е. Може да има всичко, което поиска. Това е негово право.
Ема се обърна рязко към Алекс, когато произнесе последните си думи и се стресна от вбесения израз на лицето му. Ужасена, тя отстъпи крачка назад, все още стискайки нервно завивката, сякаш тя щеше да я предпази от гневния му поглед.
— Ема — каза той напрегнато, — ще се омъжиш ли за мен?
— Не! — Тя не можа да повярва, че каза това, но в действителност думата прозвуча съвсем убедително.
— Това е! — изкрещя Алекс. Той прекоси стаята с бързи гневни крачки и грабна завивката от ръцете й. Тя отчаяно се опитваше да се покрие, но скоро откри, че това не беше нужно, защото очевидно Алекс имаше намерение да я напъха в дрехите й. — Чух достатъчно от твоето малко гневно избухване. — Той й навлече ризата през главата. — Ако си искала да ми докажеш, че не си стеснителна госпожичка, на която може да бъде нареждано, бъди сигурна, че успя. Направи го. Сега престани да се държиш като дете и приеми неизбежното. Ще се омъжиш за мен и при това ще го направиш с усмивка на лицето.
Ема му отправи една ужасно сладка усмивчица.
— Така достатъчно добре ли е, Ваша светлост? Не бихме искали да се разчуе, че великият херцог Ашбърн е принудил насила една жена да се омъжи за него. — Тя съжали за думите си в момента, в който ги изрече, осъзнавайки, че е отишла прекалено далече. Лицето на Алекс беше сковано от едва прикриваната ярост. Той я стисна над лактите толкова силно, че Ема беше сигурна, че ще посинее.
— Съжалявам — приглушено каза тя, неспособна да го погледне в очите.
Алекс я пусна възмутено и прекоси стаята до стола, където няколко часа по-рано беше оставил вечерните си дрехи, малко преди да се пъхне при Ема в леглото. С бързи резки движения той се облече и тя можеше единствено да го гледа втренчено, притихнала и възхитена от неговия твърд контрол и характер.