Когато привърши с обличането си, той й подхвърли палтото. Отиде до вратата и я дръпна рязко. Тя не помръдна и той изруга яростно, когато си спомни, че я беше заключил предната вечер.
— Ключът — прошепна ужасено Ема. — Ти го изхвърли през прозореца.
Той не й обърна никакво внимание, влезе в гардеробната и изчезна. Няколко секунди по-късно вратата беше отключена от външната страна. Широките му рамене изпълниха почти цялата врата.
— Да вървим — каза кратко.
Ема мъдро реши да не се ядосва, заради това, че я бе оставил да си мисли, че са хванати в капана на стаята. Реши да не губи време и да последва заповедите му, наполовина изплашена от очевидния му, макар и напълно обуздан гняв и наполовина въобразявайки си, че това, което всъщност искаше, бе да си отиде вкъщи. В такъв случай не получаваше ли точно това, което желаеше? Тя се спусна надолу по стълбите и зачака в антрето, докато Алекс събуди един от лакеите и нареди да му приготвят каретата.
— Ще отнеме няколко минути — каза той, когато се върна, предизвиквайки я мълчаливо да протестира срещу забавянето. — Страхувам се, че персоналът ми не е привикнал на голяма активност по това време сутринта.
Ема преглътна и кимна, гледайки в пода. Беше започнала малко да се срамува от своето избухване.
Вероятно бе естествено за Алекс да смята, че сега, след като са преспали заедно, трябва да се оженят. Но нищо не можеше да я провокира така, както властното му държание и нещо в нея се беше пречупило, когато той просто заяви за предстоящата им сватба. Сега, когато колебливо погледна все още ядосаното му лице, тя бързо осъзна с цялата си откровеност, че не беше достатъчно храбра, за да се осмели да обели и дума.
Десет минути по-късно тя беше стоварена в каретата и с ужас осъзна, че първите лъчи на зората се бяха появили на небето. Слугите в къщата на Блайдън вече се бяха заели със сутрешните си задължения. Те щяха да забележат нейното необичайно пристигане и да кажат на своите познати, които работят в други домакинства, а последните от своя страна щяха да разкажат на своите работодатели. Ема въздъхна уморено. Те нямаше да могат да избегнат скандала.
Пътуването до вкъщи не продължи дълго, но когато екипажът спря пред дома на Блайдън, слънцето вече беше изгряло и Лондон бе започнал да се пробужда. Алекс пъргаво скочи от каретата и буквално завлачи Ема след него.
— Не е необходимо да бъдете груб, Ваша светлост — каза тя възмутено, когато се препъна на стъпалото зад него.
Алекс се завъртя и хвана брадичката й с ръка, задържайки лицето й така, че тя да може да го гледа право в очите.
— Името ми е Алекс — остро каза той. — След като този уикенд ще се оженим, бих предпочел да го запомниш.
— Този уикенд? — едва-едва попита Ема.
Той не отговори, а започна да блъска настойчиво по вратата.
— За бога, Алекс! Аз имам ключ! — Ема хвана ръцете му, опитвайки се да спре шума. Тя извади ключа от джоба си и го вкара вътре. — Сега би ли си тръгнал? — помоли тя. — Мога да се прибера сама в стаята си.
Алекс й подари една зла усмивка.
— Лорд Хенри! — изрева той. — Лейди Керълайн!
— Какво правиш? — изсъска Ема. — Да не си твърдо решен да ме съсипеш?
— Твърдо решен съм да се оженя за теб.
— Какво става тук?
Ема погледна нагоре. Хенри и Керълайн препускаха надолу по стълбите и когато откриха двойката в антрето на лицата им се изписа израз на объркване и шок.
Алекс застана с ръце на хълбоците си.
— Аз напълно компрометирах вашата племенница — обяви той. — Бихте ли настояли, моля, тя да се омъжи за мен?
Керълайн не можа дори да премигне.
— Това — съобщи тя, — е изключително странно.
Глава двадесета
Ема прехапа устни и направи всичко възможно, за да остане права. Коленете й трепереха, пулсът й препускаше, а в ума й блъскаха самообвинителни крясъци. Тя затвори очи измъчено. Този път наистина бе оплескала нещата.
Чичо Хенри я гледаше така, като че ли всеки момент щеше да се взриви.
— Качи се в стаята си незабавно — отсече той и посочи с пръст към стълбите.
Очите й се разшириха и тя побягна нагоре, без да си позволи дори един поглед назад.
Застанала до Нед на първия етаж, Бел ахна, когато Ема профуча покрай тях. Тя никога не беше виждала баща си толкова ядосан.