— А ти — изръмжа Хенри, обръщайки гнева си към Алекс и напълно пренебрегвайки по-високото обществено положение на младия мъж — в моя кабинет. Ще се занимая с теб веднага след като говоря със съпругата си.
Алекс кимна отсечено и напусна антрето.
— А на двете ми послушни деца — каза Хенри, без да се обръща — предлагам веднага да отидат в стаите си. Най-добре е да помислите защо не сте счели за необходимо да информирате мен или майка си за местонахождението на братовчедка ви през изминалата нощ.
Бел и Нед пъргаво се изнесоха.
Най-накрая Хенри остана насаме със съпругата си (дори слугите мъдро бяха напуснали сцената). Той се обърна към нея и въздъхна.
— Е, мила моя?
Керълайн се усмихна уморено и обгърна ръце около себе си.
— Не мога да отрека, че се надявах това да се случи. Само се молех сватбената церемония да го предхожда.
Хенри прегърна и целуна жена си, усещайки как първоначалният му гняв стихва.
— Защо не се качиш горе и не се погрижиш за Ема? Аз ще се заема с Ашбърн.
След това той въздъхна и бавно се запъти към кабинета си. Когато влезе вътре, Алекс стоеше до прозореца със скръстени ръце и наблюдаваше оранжево-розовите отблясъци на сутрешната зора, които се прокрадваха по небето.
— Не знам дали да те изхвърля през този прозорец, или да ти стисна ръката и да ти кажа „Добре свършена работа“ — каза Хенри с уморен глас.
Алекс се обърна, но не отговори. По-възрастният мъж прекоси стаята и застана пред гарафата на масичката.
— Искаш ли уиски? — Той погледна часовника и трепна, когато забеляза, че е пет и двадесет. — Осъзнавам, че е малко рано за пиене, но това е необичайна сутрин, не мислиш ли?
Алекс кимна.
— Едно питие ще ми дойде добре, благодаря.
Хенри му напълни чашата и му я подаде.
— Седни, ако обичаш.
— Предпочитам да остана прав, благодаря.
Хенри напълни още една чаша за себе си.
— Аз предпочитам да седнеш.
Алекс се подчини.
На лицето на Хенри се появи лека усмивка.
— Предполагам, че тежиш поне десет килограма повече от мен, затова мисля да се откажа от идеята за прозореца.
— Бих се затруднил да направя същото нещо, ако бях на ваше място — каза меко Алекс.
— Би ли? Това е добре. Опасявам се обаче, че с възрастта човек помъдрява поне малко. Не съм толкова импулсивен, колкото бях преди. Както и да е, независимо от това моята племенница беше компрометирана през изминалата нощ. — Той отпи от питието си, след което погледна Алекс право в очите. — И ти заяви, че си именно този, който я е компрометирал. Трудно бих могъл да приветствам радостно това, което си направил.
— Възнамерявам да се оженя за нея — отговорът на Алекс беше непоколебим.
— А дали тя възнамерява да се омъжи за теб?
— Не още.
— Мислиш ли, че тя иска да се омъжи за теб?
— Тя каза, че няма да го направи, но в действителност ще го стори.
Хенри остави внимателно своята чаша долу и кръстоса ръце, облягайки се на ръба на бюрото си.
— Това е малко покровителствено от твоя страна, не смяташ ли така?
Алекс се изчерви.
— Преди два дни тя дойде в дома ми… без придружител… и ме помоли да се оженя за нея — отвърна той отбранително.
Хенри повдигна вежди.
— Наистина ли?
— Аз приех.
— Сега виждам, че вие двамата явно сте в отлични отношения — сухо каза той.
Алекс започна да се върти неудобно на стола си, повтаряйки си отново и отново, че чичото на Ема заслужава някои отговори. Но въпреки това цялата сцена си беше дяволски унизителна.
— Имахме някои неразбирателства. Аз, ъъъ, провалих нещата между нас. Но миналата нощ проблемите се разрешиха.
— Толкова много може да се случи за двадесет и четири часа.
Алекс се чудеше как стана така, че загуби всякакъв контрол над разговора. Той си пое дълбоко въздух и продължи, чувствайки се като нахокан ученик.
— Този път аз й предложих, но тя ми отказа, защото е такъв проклет инат.
Той изруга сърдито и се отпусна в стола си.
— Тя има труден характер, тук ще се съглася с теб, но нейният баща я повери на моите грижи. Аз приемам отговорността за семейството си доста сериозно. По-важното е обаче, че обичам Ема като дъщеря. — Той вдигна уискито във въздуха и го задържа.
— Мога ли да предложа тост за вашето предстоящо бракосъчетание, Ваша светлост?