Алекс го погледна изненадано.
— Но бъди сигурен, че давам благословията си за тази женитба не заради факта, че си прелъстил Ема, или защото твърдиш, че тя иска точно това. Аз ви давам благословията си, защото наистина вярвам, че тази женитба е най-доброто нещо за моята племенница. Мисля, че ти си един от малкото млади мъже, които са достойни за нея. Смятам, че тя ще ти бъде добра съпруга. — Тогава, почти внезапно добави. — Предполагам, че тя наистина иска да се омъжи за теб, но както ти сам каза, може да е малко ината и ние ще имаме известни проблеми, докато й го припомним. Заради вас се надявам да успеем, защото аз няма да я принудя с пистолет опрян в гърба да стигне до олтара.
Алекс леко се усмихна и пресуши чашата си с уиски.
Ема гледаше втренчено през прозореца, когато Керълайн влезе в стаята й, но не виждаше нищо от ставащото навън.
— В чудесна бъркотия си се забъркала — каза Керълайн и затвори шумно вратата.
Ема бавно се обърна, очите й блестяха от непролети сълзи.
— Толкова съжалявам, лельо. Никога не съм искала да посрамя теб или семейството ти. Моля те, повярвай ми.
Керълайн си пое дълбоко въздух. Ема се нуждаеше от спокойствие и разбиране, не от порицание, каквото тя очевидно очакваше.
— Какви са тези приказки за моето семейство? Аз виждам само нашето семейство.
Ема се усмихна плахо. Керълайн седна на стола до тоалетката на Ема.
— Изглежда трябва да се вземат някои сериозни решения, и то бързо.
— Не искам да се омъжа за него, лельо Керълайн — каза Ема прибързано.
— Не искаш? Сигурна ли си в това?
Ема отпусна рамене.
— Не мисля, че искам.
— Това е много различно.
Ема се отдръпна от прозореца, свали обувките си и седна на леглото.
— Не знам какво да правя.
— Какво ще кажеш да ми обясниш защо не искаш да се омъжиш за Ашбърн?
— Той е толкова деспотичен. Знаеш ли, че той дори не ме попита дали ще се омъжа за него? Той го заяви, сякаш е факт. Дори не го обсъди с мен!
Керълайн си пое въздух, отбелязвайки, че племенницата и отново е възвърнала обичайния си дух.
— Това се случи преди или след като ти беше, хмм… компрометирана.
Ема се извърна настрани.
— След.
— Разбирам. Не мислиш ли, че това е доста логично заключение от страна на Ашбърн, че ти, една дама от добро потекло, ще пожелаеш да се омъжиш за него, след като сте били в интимни отношения.
— Той можеше да ме попита — Ема стисна устни, но вътрешно трепна, осъзнавайки колко дребнаво звучи.
— Да — съгласи се Керълайн. — Това е доста небрежно от негова страна, но не съм сигурна, че това е достатъчно добра причина да отхвърлиш предложението му. Освен ако, разбира се, нямаш друго основание, за да му откажеш.
Ема преглътна и захапа долната си устна.
— Имаш ли?
Когато тя най-накрая проговори, гласът й едва се чуваше.
— Не.
— Е, това е начало — каза Керълайн сериозно, заставайки на мястото до прозореца, което Ема преди малко беше напуснала. — Но все пак човек не трябва да се жени за някого само защото няма никакви основания да не го прави. Трябва да има някоя и друга добра причина, за да се омъжи, не мислиш ли? — Тя прие мълчанието на Ема за съгласие и продължи. — Има ли причина, поради която сватбата ти с Ашбърн да не е единственото разумно нещо, което би могла да направиш? — Тя погледна Ема право в очите. — Опитвам се да ти кажа, че това е следващата логична стъпка, за да осигуриш бъдещото си щастие.
Ема премигна няколко пъти под внимателния поглед на леля си и кимна.
— И аз така мисля. — Керълайн скръсти ръце и попита направо. — Обичаш ли го?
Ема кимна и по страните й се стекоха сълзи.
— Осъзнаваш ли колко близо беше до това да разрушиш шанса си да се омъжиш за мъжа, когото обичаш?
Ема кимна отново, чувствайки остра болка в себе си.
— Тогава може би искаш да обуздаеш тази твоя упоритост и гордост — посъветва я Керълайн, след това седна до нея и я взе майчински в прегръдката си. — Макар че на твое място не бих го направила напълно. Ще ти е нужна част от тази непреклонност в брак с мъж като него.
— Знам — отвърна Ема, подсмърчайки.
Керълайн я целуна по челото.
— Избърши си сълзите сега, мила моя. Трябва да слезем долу и да информираме мъжете за твоето решение. — Тя се изправи и се запъти към вратата.